Определение № 5038 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. А. срещу решение №.25/10.01.25 по г.д.№.1927/24 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.2163/10.06.24 по г.д.№.16554/22 на РС Варна за осъждане на касаторката да плати на основание чл.79 ал.1 ГПК 1558,66евро дължимо възнаграждение за 2022г. по договор за поддръжка и управление от 20.01.09 във връзка с притежаван от нея апартамент - Ателие №... в [населено място], [местност], бл..., ет... Ответната страна “Бляк Сий Инвестмънт тръст“ЕАД оспорва жалбата като недопустима – подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, и неоснователна; претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая предмет на спора е претенция за неплатено възнаграждение за 2022г. по договор за поддръжка и управление в размер на 1558,66евро, чиято левова равностойност /3 048,47лв./ е под горепосочения минимум. Ирелевантно за допустимостта на касационното обжалване е обстоятелството, че първоначално с исковата молба са били предявени и претенции за неплатени възнаграждения в размери 251,57евро за 2020г. и 1445,81евро за 2021г. Още преди първото по делото заседание ищецът е депозирал молба за оттегляне на същите, производството по тях е било прекратено на основание чл.232 ГПК, като същевременно е допуснато изменение на исковата претенция, която се счита за предявена само за сумата 558,66евро - неплатено възнаграждение за 2022г. Това е и целия предмет на спора пред първата инстанция, по който тя се е произнесла, а впоследствие и въззивният съд, респективно релевантната за достъпа до касационно обжалване цена на иска /още повече, че и в самата искова молба преди оттеглянето претенциите са били поотделно отграничени - като самостоятелни възнаграждения за отделни години, с различни размери, и след изменението на иска страните са очаквали разрешаване на спора само по отношение на възнаграждението за 2022г./. Настоящият случай се различава от визираната в ТР 4/21 от 23.11.22, ОСГТК, хипотеза, която касае направен на основание чл.233 ал.1 ГПК след подаване на касационната жалба частичен отказ от иск - т.е. настъпила след подаване на касационната жалба промяна в цената на иска в резултат на предприети от страна по делото процесуални действия. Поради това и възприетото в горепосоченото тълкувателно решение разрешение е неотносимо. С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,