Определение № 99 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 798/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител на дружеството адв. Х. Х., действал в качеството на заявител, в производство по вписване на обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър, против определение № 2007 / 01.10.2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав по ч.гр.д.№ 2718 / 2012 год., с което е потвърдено определение № 1504 от 03.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 288 / 2012 год. на Благоевградски окръжен съд. Със същото е върната жалбата на [фирма] против отказ на длъжностно лице от А. № 20120201144859 / 03.02.22012 год., подадена чрез адв.Х., поради неотстранена в срок нередовност на същата - незаплатена държавна такса. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на съда по приложението на чл.51 ал.1 от ГПК ,тъй като указанието за отстраняване нередовността на жалбата е получено на адреса на пълномощника от лице, посочило се с качеството адвокат. Оспорва и наличието на нередовност на жалбата, предвид приложена към същата квитанция за платена държавна такса по обжалването, описана като приложение. В този смисъл намира указанията на първоинстанционния съд безпредметни. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните процесуалноправни въпроси, конкретизирани от настоящия състав в съответствие с правомощието му, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: 1/ Редовно ли е връчването по реда на чл.51 ал.1 ГПК на съдебен адресат – адвокат, в кантората на същия, в случай че призовката е получена от лице, посочено само с качеството адвокат, без изрично упоменаване, че лицето работи или сътрудничи на адвоката ? Съответно, при наличието на повече от един адвокат на един и същ адрес презумира ли се обстоятелството, че същите работят заедно и си сътрудничат ? и 2 / След като по жалбата има внесена, още с подаването й, с приложена квитанция, държавна такса по обжалването, постановените от съда определения - по оставянето й без движение, връщане, респ. потвърждение на връщането от въззивната инстанция, не са ли определения, постановени при липса на предмет ? По обосноваване допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят не е изложил съображения, формално сочейки нормата на закона. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да приеме редовно връчването на указанията за отстраняване нередовност на жалбата, въззивният съд е приел, че призовката е получена от лице, което „ работи и сътрудничи на адвоката ,, - пълномощник. В призовката същото е посочено като „ адвокат Г. Х. - съпруга и колега „. Жалбоподателят не оспорва никое от тези качества, позовавайки се само на първото от посочените - адвокат, работещ на същия адрес. Въпросът е зададен и в хипотеза на „ съдебен адресат „, каквато в случая не е налице, доколкото посочването от самия пълномощник на „ съдебен адрес „, без посочване на друго, различно от него лице - адресат, следва да се възприеме единствено като адрес за призоваването му, в качеството на пълномощник. Следователно, първият от поставените въпроси се явява некореспондиращ както на фактическите обстоятелства, относими към призоваването, така и на възприетото от въззивния съд и като такъв не покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед съвкупността от всички посочени качества, вкл. колега и съпруга, а не единствено в качество на адвокат, обитаващ обща с пълномощника по делото кантора, въззивният съд е приел ,че е налице основание за прилагане на чл.51 ал.1 ГПК, като не е вложил в разбирането на процесуалната норма съдържание, различно от действителното. От друга страна, Върховен касационен съд е имал повод да приеме, че в случай на призоваване чрез „ съдебен адресат „ / какъвто жалбоподателят приема, че е /, освен лично, призоваването може да се извърши редовно и чрез другиго, с прилагане чл. 46 ГПК / опр. № 201 от 01.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 71 / 2011 год. на ІV г.о. /. Ако би приел, че изобщо лице, открито на адреса на пълномощника, може редовно да получи призовката, какъвто не е настоящия случай, разрешението на въззивния съд би предпоставило въпроса за редовно призоваване адвоката - пълномощник на страната, чрез другиго, т.е. на кумулирането на чл.51 ГПК и чл.46 ГПК. Не е обоснован изобщо и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК - не е посочена създадена при приложението на чл.51 ал.1 ГПК противоречива съдебна практика, нито непротиворечива такава, но с обоснована нужда от преодоляването й, като неправилна, в съответствие с изискването на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Вторият от поставените въпроси е фактологичен и относим към правилността на определението на въззивния съд, но не може да обоснове касационна обжалваемост. Неправилните указания на първоинстанционния съд, несанкционирани с отмяна на определението му от въззивния съд, имат отношение към правилността на процесуалните действия на последния, не към допустимостта на постановените определения. Произнасянето им при „ липса на предмет „, според жалбоподателя, т.е. без наличие на съществуваща нередовност на жалбата, не ги приравнява по последици на произнасяне при липса на абсолютна процесуална предпоставка, към каквато аналогия очевидно се стреми страната. Непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за „ възстановяване на срок „ по чл.64 ГПК, за изпълнение на действие, за неизпълнение на което е санкциониран с връщане на жалбата му срещу отказа на длъжностното лице от А., респ. несъобразяване пропуска за произнасяне по искане с този предмет от въззивния съд, е основание за отмяна на определението му като неправилно / аналогично - опр. № 124 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д.№ 135 / 2009 год. ВКС І г.о., опр. № 277 от 27.05.2009 год. по ч.гр.д.№ 289 / 09 год. ВКС, ІV г.о. /. По този довод в частната касационна жалба, обаче, не е формулиран процесуалноправен въпрос за допускане касационното обжалване. При това, в конкретния случай молбата на жалбоподателя не може да се квалифицира като молба по чл.64 ал.2 ГПК: липсват твърдения за „ особени непредвидени обстоятелства „, за пропускане на иначе започнал редовно да тече срок за процесуалното действие, които страната не е могла да преодолее. Липсва и предмет на действително дължимо процесуално действие. Страната не претендира възстановяване срок за заплащане държавна такса по жалбата срещу отказа на длъжностното лице от А., а депозиране становище / отговор / до съда, относно неправилността на определението му за оставяне жалбата й без движение, каквото задължение страната няма. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение