Определение № 50123 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Г. Н. М., чрез адвокат К. А. от АК-Стара Загора, срещу решение № 176 от 30.05.2022 г. по в.гр.д.№ 210/2022 г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което се отменя решение № 260009/15.02.2022 г. по гр.д.№ 1189/2021 г. на Районен съд Стара Загора и е уважен иск на К. С. К. против Г. Н. М., на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, за 7000 лева – получени, но неотчетени парични суми към ищеца, ведно със законната лихва от исковата молба 16.11.2017 г. до изплащането. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към жалбата поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., на ВКС, ОСГТК, се свеждат до предпоставките, при които следва да се приеме, че довереникът е изпълнил задълженията си да даде отчет на доверителя в изпълнение на договор за поръчка. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От К. С. К., чрез адвокат М. К. от АК- Стара Загора е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите на касатора като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението въззивният съд приема, че между страните по делото, които живеели на съпружески начала, имало уговорка ответницата да получи по личната си банкова сметка парични суми, от задълженията на трето лице към ищеца. Съдът приема също, че от третото лице са преведени сумите 4500 лева и 3255 лева, съответно на 06.01.2020 г. и на 14.01.2020 г., от които 4000 лева ответницата признава, че е изтеглила на 06.01.2020 г. /л.27/. Направеното възражение за предаване на сумата на ищеца, заедно с дебитната й карта, според съда, не се доказва, без да се оспорва, че дебитната карта се е намирала у ищеца при престоя му в чужбина от 08.01.2020 г. до връщането на картата на ответницата след 16.01.2020 г., поради което съдът приема, че иска по чл.284, ал.2 ЗЗД е основателен изцяло. При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не е налице „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като мотивите и диспозитива на обжалваното решение са израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаване на конкретния правен спор и не са допуснати нарушения на основните начала в гражданския процес. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, с оглед на което липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следните съображения: Отговор на правния въпрос се дава в практиката на ВКС, с която се приема, че съгласието за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатно правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл.284, ал.2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. В случаите, когато довереникът е действал от името на довереника и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителя /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/. Следователно, за отчета не е нужно да се прехвърлят права от доверителя на довереника. Доверителят следва само да предаде вещта или парите, които евентуално се намират още в негово държане /В този смисъл решение № 323/06.01.2015 г. по гр.д.№ 689/2014 г., ІV г.о., решение № 3/15.03.2015 г. по гр.д.№ 2526/2015 г., ІІІ г.о. и решение № 208/29.07.2013 г. по гр.д.№ 916/2012 г., ІV г.о./. Въззивният съд е дал разрешение на правния въпрос по същия начин. По делото не е било спорно, че по уговорка на страните, по банковата сметка на ответницата е получена исковата сума с два превода за 4500 лева и 3255 лева; тя признава, че е изтеглила сумата от 4000 лева, но не представя доказателства получената сума да е предадена на ищеца. Обстоятелството, че дебитната карта от банковата й сметка е предадена на ищеца също не доказва, че сумите са изтеглени и ползвани от него през времето, когато фактически картата е била на негово разположение в периода 08.01.2020г.-16.01.2020г.. тъй като не са представени доказателства, удостоверяващи този факт. В тази връзка, приложеното едва в касационната инстанция извлечение от банковата сметка на ответницата, не може да бъде обсъждано, след като не е приобщено към доказателствения материал в инстанциите по същество. Правните изводи на въззивния съд, че страните са обвързани от договор за поръчка, но липсват доказателства за даване на отчет от ответната страна, в този смисъл, са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, а при липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. От К. С. К., чрез адвокат М. К. от АК- Стара Загора са поискани разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.07.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение