Определение № 1514 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7138/20.12.2024г. по в.гр.д.№ 12099/2023г. на Софийски градски съд, с което въззивният съд е потвърдил решение № 20212426 от 16.11.2021г. по гр.д. № 46726/2019г. на Софийски районен съд. С него е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/2014 г. по описа на нотариус Р. Д., с рег. № * на НК, по иска на Н. Р. Ч. срещу Ц. Б. С.. Касационната жалба е подадена от ответницата Ц. Б. С., чрез пълномощника адв. Д. Б.. Поддържа се неправилност на решението; изтъква се, че съдът е възприел безкритично две решения на Върховния касационен съд и не е изложил свое становище по наведените доводи, че основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 576 ГПК и сред тях не е несъвместимостта на свидетелите. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „допустим ли е касационен контрол на съдебно решение, когато същото е постановено в съответствие само с два съдебни акта на ВКС, издадени на основание чл. 290 от ГПК, като основанието за произнасяне по втория по ред съдебен акт на ВКС е прието за правилно в предходното решение на ВКС, при липса на каквато и да е било друга практика по същия въпрос? Изложение за неправилност на съдебното решение, споделянето по което по реда на касационен контрол би създал противоречаща практика, пречка ли е за допустимост на касационен контрол?“. Поставен е и въпросът: коя от разпоредбите на ГПК е с приоритет: чл. 584 за несъвместимост на свидетелите или чл. 576, изброяващ нищожните нотариални удостоверявания. Ответникът по касационната жалба Н. Р. Ч. поддържа в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационен контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение, е установил следното: Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН, както и при условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН. Ищцата Н. Ч. в исковата си молба твърди, че е единствен наследник по закон на баща си Р. Б., починал на 09.12.2014г. С нотариално завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/2014 г. по описа на нотариус Р. Д. с рег. № * на НК, съставено на 08.12.2014г., Р. Б. е завещал на сестра си Ц. С. цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещателният акт е извършен в присъствието на свидетелите М. Е. К. и Г. Е. К.. Видно от удостоверения за семейно положение и родствени връзки, двамата свидетели са синове на О. Г. К. - дъщеря на ответницата Ц. С., която е сестра на завещателя, така че свидетелите се явяват роднини на завещателя от четвърта степен по съребрена линия. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че завещанието е нищожно поради нарушаване на изискванията за форма. Позовал се е на приетото в Решение № 128 от 28.02.2024г. по гр.д. № 1522/2023г. на ІІ г.о., според което по отношение на т.нар. инструментарни свидетели, при чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо изискването на чл. 584, т.3 ГПК, а именно тези свидетели не могат да бъдат в определени отношения с участниците в производството и с нотариуса ГПК. Целта на забраната е при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които са заинтересовани от имущественото разпореждане и биха могли да въздействат на волята на завещателя. Ако при съставяне на завещанието са присъствали свидетели, за които е налице несъвместимост, то това е равнозначно на липса на свидетели и оттам е налице нарушаване на изискванията на чл. 24, ал.1 ЗН за форма, което води до нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. Същото разрешение е възприето и в Решение № 79 от 03.08.2023г. по гр.д. № 4315/2021г. на І г.о. Въззивният съд е посочил, че по делото е безспорно установено, че свидетелите, участвали при съставяне на нотариалното завещание, са роднини по съребрена линия от четвърта степен на завещателя Р. Б.. С оглед на това завещателното разпореждане, извършено от Р. Б., се явява нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН поради липса на форма, вследствие на несъвместимостта на свидетелите, присъствали при извършване на завещателното разпореждане. При преценка на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, приема следното: Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателката правен въпрос, който не е много ясно формулиран, но се свежда до това следва ли да се допусне касационно обжалване, ако решението е постановено в съответствие само с два акта на Върховния касационен съд, т.е. възможно ли е допускане на касационен контрол, за да се създаде противоречива практика. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е от значение за изхода на конкретния спор, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК, така че не може да съставлява основание за достъп до касационен контрол. Въпросът всъщност се свежда до това дали създадената казуална практика на Върховния касационен съд е задължителна и обвързваща за други състави на Върховния касационен съд или е възможно те да не възприемат съществуващата практика и да дадат друго разрешение по тълкуването и прилагането на същата правна разпоредба. Този въпрос има своя положителен отговор в Тълкувателно решение № 2/2010г. на ОСГТК. Всъщност определящият изхода на спора въпрос е този, който е разрешен в двете посочени от въззивния съд решения на Върховния касационен съд и това е въпросът дали е нищожно, поради неспазване на законовите изисквания за форма, нотариално завещание, при съставянето на което е участвал свидетел, за когото е налице несъвместимост съгласно чл. 584, т.3 ГПК. Този въпрос въззивният съд е разрешил в пълно съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Посредством жалбата и изложението жалбоподателката изразява несъгласие с правните изводи на съда, базирани на тази практика и целта й е да провокира създаване на практика в обратен смисъл. Настоящият състав счита, че в конкретния случай няма причини да се отклонява от правното разрешение в горепосочените две решения и не следва да допуска касационно обжалване за развитие на правото чрез преодоляване на неправилна практика. Наред с изложените в двете решения съображения, налагащи възприетото относно нищожността на нотариалното завещание, следва да се отдаде значение и на историческото развитие на правната уредба. В Закона за наследството от 1890г./отм./, в чл. 72, ал.2 се съдържа забрана свидетелите, присъстващи на завещанията, да бъдат роднини на заветниците - по съребрена линия до четвърта степен; за свидетелите при публичното завещание са в сила и ограниченията на чл. 43, 46 и 47 от Закона за нотариусите/отм./, касаещи всички свидетели за извършване на нотариален акт (в чл. 47 е забраната свидетелят да е роднина на завещателя по съребрена линия до четвърта степен). Разпоредбата на чл. 89, ал.1 от Закона за наследството/отм./ прогласява за недействително завещанието, съставено в нарушение на чл. 72, ал.2. Следователно, разбирането на недействителност на нотариално завещание, извършено с участие на инструментарни свидетели, за които е предвидена забрана да бъдат такива, датира още от предходния Закон за наследството. Сега действащият Закон за наследството от 1949г. не съдържа уредба кои лица не могат да бъдат свидетели при съставяне на завещанието, а са приложими правилата на ГПК за нотариалните производства и конкретно чл. 584, вр. чл. 575, ал.1 ГПК. Очевидно целта на законодателя не е била да променя изискванията за форма на нотариалното завещание относно лицата, които не могат да бъдат свидетели и последицата от участието на такива лица. Вярно е, че разпоредбата на чл.576 ГПК, уреждаща кои нотариални удостоверявания са нищожни, не сочи тези, при които е нарушен чл. 584 ГПК. Същевременно, основанията за нищожност на завещателните разпореждания са посочени в Закона за наследството и сред тях е неспазването на изискванията за форма. Участието на свидетел, за когото е налице забрана да бъде такъв, несъмнено опорочава формата на завещанието, защото участието на негоден свидетел е равно на липса на свидетел. В правната наука също безпротиворечиво се приема, че относно свидетелите по чл. 24, ал.1 ЗН се прилагат ограниченията на чл. 584 ГПК, съотв. чл. 480 ГПК/отм./ и неспазването на тези ограничения води до нищожност на завещателния акт поради нарушаване на изискването за форма. В Решение № 128 от 28.02.2024г. по гр.д. № 1522/2023г. на ІІ г.о. са посочени множество научни трудове, които настоящият състав няма да повтаря. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата Н. Р. Ч. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., равняващи се на 511,29 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение