Определение № 449 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „УМБАЛ-Бургас” АД против решение № 75/09.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 223/2019 г. от състав на Апелативен съд – Бургас. Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмен отговор. Третото лице-помагач е представило писмено становище, с което счита, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че по делото е установена причинно-следствена връзка между описаните във фактическото изложение на решението лекарски грешки в ответната болница и настъпилия вредоносен резултат – мъртво раждане на очакваното от ищците дете, поради тежкостепенна асфиксия преди или по време на раждането. Прието е, че дори и да са налице констатираните в допълнителната съдебно-медицинска експертиза пропуски и грешки при проследяване бременността на ищцата, както и във ФСМП Поморие, където е консултирана с лекар в АГО при МБАЛ Поморие, в която болница не е предприето спешно родоразрешение, а родилката е транспортирана с линейка без необходима медицинска помощ при транспорта, това не освобождава въззивната болница от отговорност, след като ищцата е приета за извършване на раждане и за същото медицинският екип дължи предоставяне на медицинска помощ, съобразно съответната клинична пътека и при спазване на общоприетите на практика медицински стандарти и утвърдените добри медицински практики. Още повече, че при приема на родилката в ответната болница е поставена диагноза „преемклапсия“ и въпреки това, ищцата е насочена за нормално раждане. По основното възражение на въззивника за неяснота за това кога е настъпило отлепването на плацентата и в резултат на това – към кой момент е задушаването на плода, съдът е приел, че дори в основното си заключение вещото лице да не фиксира точен момент, поради липса на достатъчно медицинска документация /поради пропуски и липса на проследяване във въззивната болница/, то експертното заключение дава отговор за периода, в който са се проявили въпросните усложнения, а именно: „Вероятно в хода на активното раждане след 8,30 часа“, като има промяна и в динамиката на ДСТ. Посочено е, че вещото лице изхожда от обстоятелството, че при направения при приемането на ищцата в УМБАЛ-Бургас запис на ДСТ, същият е без реални данни за наличие на интрапартална асфикция на плода, поради което и ищцата е оставена за нормално раждане. Съдът се е позовал на изрично посоченото от вещото лице отлепването на плацентата не е станало нито в Поморие, нито по време на транспорта, нито при приемането на пациентката, а е настъпило е в хода на раждането. В този период, обаче, от 8.00ч. до констатираната в 11,20ч. липса на тонове /както пояснява вещото лице те не са изчезнали изведнъж/, не е осъществено лекарско проследяване на родилния процес с необходимите прегледи и допълнителни изследвания, което води до заключението, че поради неадекватно следене на бременната, без лекар и без проследена динамика в АМ ДСТ в период за повече от 3 часа, е пропуснат моментът на абрупцио и предприемането на своевременно незабавно родоразрешение, при което е могло да се роди живо дете. Въз основа на горното, съдът е приел, че допуснатите от медицинския екип на въззивната болница описани неправомерни пропуски и бездействия, съставляващи лекарски грешки, са в причинно-следствена връзка с настъпилите вредни последици. По отношение на вредите, съдът е приел, че несъмнено, мъртвото раждане на очакваното от ищците дете е довело до преживени и преживявани от въззиваемите болки и страдания от претърпяната загуба. В изложението на касационните основания се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Сочи се правен въпрос, длъжен ли е съдът правилно да приложи императивна правна норма, обосновавайки въпроси си с предвиденото в чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение. Съдът не е приел, че следва да се присъди обезщетение за вреди, които не се намират в пряка причинна връзка с деянието на длъжностни лица на ответника, напротив, приел е че е налице тази връзка и на това основание е приел за основателен иска. В тази насока не е налице соченото противоречие. Доколко фактическата обстановка, възприета от въззивния съд е правилно отразена и дали приетото от съда въз основа на заключението на вещото лице, че не са налице други деяния, на лица, които не са служители на ответника и които са допринесли или причинили изцяло вредоносния резултат, е въпрос на обоснованост на съдебното решение, като необосноваността не е сред основанията по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Проверката на фактите по спора е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице основания за допустимост на касационното обжалване, при разглеждането на касационната жалба по същество. В същата насока следва да се отговори и на поставения от касатора правен въпрос, свързан с присъждане на обезщетение за вреди, резултат от множество събития, едно от които е соченото в процеса. Съдът не е отрекъл правата на ответника, които произтичат от чл.53 и чл.53 ЗЗД, свързани с твърденията на страната, че други деяния или и други деяния са довели или допринесли за настъпването на вредоносния резултат, но е приел, че такива липсват приемайки, че вредоносния резултат се дължи изцяло на действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, като доводите в тази насока, всички фактически, а не правни, са неотносими към настоящото производство, както и позоваването на право на ЕС в тази насока. Решението не е очевидно неправилно, доколкото доводите в тази насока са изцяло свързани с необоснованост, по същите съображения, с които са обосновава от касатора и наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС