Определение № 307 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 162/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Д. Т. К. срещу определение от 18.01.12г.по в.ч.гр.дело № 13264/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определението от 25.07.11г.по гр.дело № 52335/09г.на СРС,І г.о.,43 състав.С него е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса по същото дело. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК въззивно определение. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Не е приложено изложение към касационната жалба,въпреки указанията на въззивния съд в този смисъл с разпореждане от 10.02.12г.Допълнителната молба с вх.22205 от 28.02.12г.няма характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Не е посочен кой е правният въпрос,който е разрешен от въззивния съд,нито е посочена някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Липсата на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК определя извод,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о