Определение № 233 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител инспектор Гърков против въззивно определение № 403 от 10.07.2018г. по в.ч.гр.д. № 337 по описа за 2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 412 от 23.05.2018г. по гр.д.№ 270/2017г. на ОС Разград за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Мотивите на мнозинството от членовете на съдебния състав са, че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен и съдебното производството е образувано след изтичането му /В случая проверката вместо в законово установеният едногодишен срок е продължила повече от три години/. Решаващите доводи са, че ако се счете че срокът е инструктивен, ще се стигне до нарушаване на установените с практиката на ЕСПЧ критерии за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и порпорционалност. Не следва държавен орган да разполага със възможност за вмешателство при упражняване на конституционно гарантирани права /каквото е правото на собственост/ без ограничения във времето. В изложението си частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставен въпрос за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ Отделно се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Пред вид обстоятелството, че поставеният въпрос за характера на срока беше предмет на висящото т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав, с определение № 333 от 10.10.2018г., спря производството по делото на основание чл.229 т.4 ГПК. На 4.06.2020г. беше обявено горепосоченото Тълкувателно решение, което налага възобновяване производството по делото. Съгласно същото - изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Допустимо е предвиждането на ограничения в ползването, както и отнемането на имущество, което е незаконно придобито срещу лица, които са се обогатили неоснователно от имущество, придобито от престъпна дейност когато гражданският иск на държавата се основава на трите критерия: законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и порпорционалност. Евентуално допуснатите нарушения не водят до погасяване на законовите правомощия на Комисията да проведе предвиденото в специалния закон производство в неговата административна фаза и да упражни правото на иск на държавата. При вреди – частноправните субекти разполагат със средство за защита по реда на чл.2а ЗОДОВ. Така даденото разрешение на поставеният от касатора въпрос е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсата на произнасяне по съществото на спора изключва възможността на настоящият съдебен състав да разреши въпроса, поради което следва да се отмени постановения въззивен акт /съответно и на потвърдения с него акт/, като делото се върне на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по искането на Комисията за отнемане на процесното имущество на обща стойност 303 808.49лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд