Определение № 60679 от 06.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. Л. И., приподписана от адв.И. Б. от АК Г. срещу решение № 10063 от 19.01.21г.по в.гр.дело № 2106/20г.на Софийски апелативен съд в отхвърлителната му част.Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, без да сочи правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В самото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата А. М. Г. чрез адв.В. М. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът П. И. и дъщерята на ответниците М. М. са живяла като съпрузи, първоначално фактически, а впоследствие са сключили брак и са живели заедно в дома на ответниците Р. и А. Г. в [населено място] от 2011г.до 2017г,когато са се разделили,а по-късно и развели.Установено е,че на етажа, на който са живели – тавански през м.09.2016г.е избухнал пожар, по неуточнени причини и целият етаж и покрив са изгорели,което е наложило повторно изграждане на покрива и ремонт на помещенията на таванския етаж.След анализ на свидетелските показания съдът е приел,че строително-монтажните работи не са финансирани и извършени само от ищеца,а са помагали множество хора.Направен е извод от гласните доказателства и от представените 3бр.касови бележки и стокови разписки на негово име, че ищецът е получил в заем от баща си 1500 лв за извършване на ремонта, че е връщал заеми на свои познати,взети за извършване на СМР и че сам е работил на обекта.От назначената СТЕ е прието за установено,че увеличената стойност на имота вследствие СМР, извършени 2016- 2017г.е 6362.37 лв.Въз основа на изложеното съдът е приел,че участието на ищеца във вложени от него средства и труд в процесните СМР са причина за половината от тази увеличена стойност на имота, или се е обеднил с сумата от 3181.20 лв. Исковата претенция за направените разходи и стойност на вложен труд в ремонта в имота на ответниците съдът е квалифицирал по чл.61 ал.1 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие. Изложил е съображения, че ищецът е извършил подобрения в чужд имот,без да са му възлагани от собствениците, но на които не са се противопоставили, същевременно тези подобрения са били и в негов интерес доколкото с неговото семейство са живели в имота. На основание чл.61 ал.2 ЗЗД е осъдил ответниците всеки от тях да му заплати сумата от по 1590.60 лв,с която са се обогатили вследствие СМР,извършени от П. И. в техния имот в [населено място]. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.В разглеждания случая касаторът не е формулирал материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Доколкото може да се изведе правен въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът оспорва правната квалификация на иска от въззивния съд, като поддържа,че е имал качеството на добросъвестен владелец. Настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.61 ал.2 ЗЗД в съответствие с практиката на ВКС.Установено е по делото,че ищецът е извършил подобрения в чужд имот,който е обитавал по силата на неформален договор за заем за послужване, което изключва приложението на чл.72 ЗЗД.Съгласно ППВС № 6 от 27.12.74г.право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът, но не и държателят. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.