Определение № 4344 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу въззивно решение № 190 /13.02.2026 г. по в.гр.д. № 1246 /2025 г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1387 /11.03.2025 г. по гр.д. № 5530 /2024 г. на Софийския градски съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Столична община иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на 10.01.2024 г. върху заледен участък на [улица]в [населено място].

Ответникът по касационната жалба Столична община в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е следното:

Установено е, че ищцата е претърпяла фрактура на лявата глезенна става, която е довела до имобилизация, вещо лице е описало предприетото лечение и възстановителния период.

Свидетелят С. е очевидец на инцидента, станал с ищеца (ищцата Г. Г.) и е нейна дъщеря. Тя е видяла как е паднала майка й и къде. Твърди, че това е станало на след слизането от тротоара, на пътя, където е стъпила на заледена локва и е паднала отново на тротоара. Падането е станало сутринта около 7-7.10ч. на последната спирка на автобуса на [населено място]. Описва механизма на падането на Г. Г., мястото, където е станало и метеорологичните условия. Заедно с баща й са отишли до „Пирогов“ и там са гипсирали крака на майка й. Около месец и половина е бил в гипс, след това са го свалили. Била е обездвижена, нуждаела се е от чужда помощ. След това е започнала да се придвижва с проходилка, после с две патерици До края на месец юни е била с бастун. Лекарите са й казали да се раздвижва сама след свалянето на гипса. Според свидетеля травмата е била на десния крак.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта, в която твърди, че травмата е на десния крак, тъй като противоречат на събраните медицински документи и посоченото в исковата молба.

На основание чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи осъществяването на деликта, включително и механизма, при който той е настъпил. Затова са допустими както писмени, така и гласни доказателства. В тази връзка е разпитан свидетелят С., дъщеря на Г. Г., която е била очевидец на инцидента. Според нея падането на майка й е станало по следния начин: след слизане от тротоара се е подхлъзнала, защото е имало заледена локва и тя е стъпила там и е паднала на тротоара. Описаният в исковата молба механизъм е съвсем друг - ищецът ( Г. Г.) е пресичала [улица]в [населено място] и преди да се качи на отсрещния тротоар се е подхлъзнала на заледеното пътно платно и е паднала. Това съществено противоречие води до недоказаност на механизма на деликта. Свидетелят С. поддържа, че тротоарите не са били почистени от сняг, който е валял предишната седмица. Тя не твърди, че пътното платно е било покрито със сняг и лед, а е имало заледена локва. Т.е. Г. Г. е имала възможност да пресече пътното платно на друго място в близост, тъй като е било почистено от сняг и лед. Тя сама се е поставила в опасност, което е довело до увреждане на здравето й.

Съдът счита за доказано правоизключващото възражение на СО, което я освобождава от отговорност, а именно, че пътното платно на [улица]в [населено място] е било почистено от лед и сняг. Видно от приетите и неоспорени писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба е, че СО е възложила почистването от сняг на третите лица помагачи, като в оперативния план за периода 2023-2024г. в тази дейност е включена и [улица], [населено място] - спирка края на селото. От представените ежедневни констативни протоколи за 09.01. и 10.01.2024г., както и от показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че в [населено място] е имало почистване на сняг на обществени значими улици с МГТ на 09.01.2024г. от 2ч. до 4.15ч. Според свидетеля П. при осоляване на уличното платно и при липса на снеговалеж, солта препятства задържането на снега на уличното платно и няма необходимост от други дейности. В случая не се твърди, че на 09.01.2024г. или на 10.01.2024г. е имало снеговалеж, който да е бил през нощта или в ранните часове на 10.01.2024г., което е довело до заснежаване на пътя. Няма ангажирани доказателства в тази насока. Свидетелят С. твърди, че снегът е бил от предишната седмица. Двата ежедневни констативни протоколи не са оспорени относно отразеното в тях. Те са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена стойност не е опровергана. Тези документи, заедно със свидетелските показания, установяват, че в [населено място] снегопочистването на тротоарите и улиците от сняг, включително и по [улица]е било осъществено. Тази улица е такава с обществена значимост, тъй като по нея се движи градският транспорт, поради което се обработва с предимство.

С оглед на изложеното съдът приема, че [улица]в [населено място] е била в състояние, което е позволявало безопасно преминаване на пешеходци. Столична община като негов собственик, е задължена да осигури възможността за МПС и пешеходците да ползват пътя безпроблемно и безопасно. Това нейно задължение е било изпълнено. Поради това следва да се приеме, че няма виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие на лица, на който СО е възложила поддържането на общинската инфраструктура, респективно в района, където е станал инцидентът с ищеца.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационната жалбоподателка поставя въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил доводите на жалбоподателя (ищцата Г. Г.).

2. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?

Въпросите са два.

Първият не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и приетото в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Той представлява довод за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК поради неговата необоснованост – поради това, че изводите на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства.

На този довод може да бъде отговорено единствено след преценка на всички събрани по делото доказателства. Такава преценка не се извършва в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.

Вторият въпрос е повторение на този по т.1 и за него важи приетото по-горе по първия въпрос. Той не е разрешен както се твърди, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил доводите на жалбоподателя (ищцата Г. Г.) и изводите му са отразени в негови самостоятелни мотиви, които са отразени по-горе.

3. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, съобразно квалификацията на иска, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и съответно да изложи съображения защо не ги приема за достоверни? Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните?

Като трети въпрос също са поставени няколко правни въпроса.

Както и въпросите по т.1 и т.2, те представляват разновидности на едни и същи въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, включително експертни заключения, за да установи релевантните за спора факти и обстоятелства, на които са основани доводите, възраженията, исковете и защитата срещу тях. И за това дали мотивите на въззивното решение трябва да съдържат обсъждането на изброеното.

Както вече е посочени за въпроси едно и две (пот.1 и по т.2) въззивният съд е разрешил тези въпроси в съответствие с установената практика.

4. Допустимо ли е да не се кредитират от въззивния съд заключение на вещо лице и свидетелски показания, приети в първоинстанционното производство, без да се посочват юридически аргументи за това? Ако въззивният съд не кредитира заключение на вещо лице и свидетелски показания относно механизма на непозволеното увреждане, следва ли да даде указания на ищцовата страна, че не сочи доказателства за твърдяното непозволено увреждане? Нарушава ли се т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно това, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), в случай, че се приеме, че делото е останало недоизяснено от фактическа страна, щом не се кредитират доказателствата, ангажирани от ищцовата страна?

Тук също се съдържат няколко правни въпроса.

Те не са разрешени както се твърди, а отново в съответствие с установената практика.

Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза, изготвено въз основа на наличните медицински документи. Обсъдил ги е поотделно, а след това в съвкупност.

Установил е, че в експертизата и в медицинските документи, от една страна и в показанията на дъщерята на ищцата, от друга, която е посочена като единствен свидетел на инцидента, съществува противоречие. В медицинските документи и експертизата е посочено, както и исковата молба, че травмата на ищцата е на левия крак, дъщеря и, която е посочена като единствен свидетел на инцидента, твърди пред съда, че е на десния. При това дъщерята на ищцата твърди, че живеят в едно и също населено място и я е посещавала редовно след инцидента, за да помага в домакинството и. Въззивният съд е установил и различен механизъм на произшествието, описан от дъщерята на ищцата и от самата ищца в исковата и молба. Има и разлика от два часа във времето на инцидента. В исковата молба пише „около 9.00 часа на 10.01.2024 г.“ Свидетелката твърди „7 – 7.10 часа“. Тази часова разлика в началото на януари е значителна (по-ранния час е още в тъмната част на денонощието). Оттук следва и разлика във видимостта и възприятията на свидетелите на падането. При тези изводи правилно въззивният съд е приел, че оспорените от ответника в отговора на исковата молба (л.39 и сл.) механизъм на произшествието и мястото на неговото настъпване не са установени. Не е доказано, че ищцата е паднала и си е счупила крака на посочените от нея време и място – върху общински път, следователно по делото не е установено къде и как е паднала ищцата.

При такова противоречие в доказателствата за релевантни за спора факти разрешението на въззивния съд е приложил последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест в съответствие с установената практика.

Ищцата е посочила доказателствата, с които е разполагала за фактите, на които основава иска си, които са оспорени от ответника и за които е указано на ищцата, че носи доказателствената тежест. отделен въпрос е дали посочените и събрани доказателства установяват твърдените от ищцата факти. Доказателства за тези факти съдът не е бил длъжен да събира служебно (за това къде и кога е паднала ищцата и какво е било повърхността, върху която е паднала и си счупила крака). Поради това в случая въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд не е разрешил обуславящите правни въпроси в противоречие с установената практика.

Поради това, че по поставените въпроси е налице установена практика, а жалбоподателката не е обосновала необходимост от изменението и в съответствие с приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състава намира, че въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поради това не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство Г. Г. няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства да е направил такива, нито претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

При проверка на въззивното решение настоящият съдебен състав установи следното, което следва да отбележи:

В диспозитива на въззивното решение липсва произнасяне по подадената от жалбоподателката жалба срещу отхвърлителната част от първоинстанционното решение (за разликата от 20 000 лева до 30 000 лева).

Воден от изложеното съдът