Определение № 187 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Х., чрез пълномощника й адвокат С. Д., против решение № 264352 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 16989 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 478622 от 28.08.2018 г. по гр. д. № 73259/2016 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. С. Х. срещу В. П. В. иск са правно основание чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) за изключителна собственост на апартамент с идентификатор **** на основание трансформация на лични средства при придобиването му. В. П. В. е подал чрез пълномощника си адвокат Я. В. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцата е основала иска на твърденията, че имотът е заплатен изцяло с нейни лични средства, придобити от продажбата на наследствен имот, като брат й й дарил дела си от тези средства, като ответникът няма никакъв принос в придобиването. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието трансформация на лични средства и е навел твърдения, че при закупуването имотът не е бил годен за живеене и той е извършил ремонт на същия с помощта на свои приятели и роднини. Приел е за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 26.01.1997 г. и е прекратен с развод на 22.07.2008 г. На 5.08.2003 г. е закупен процесния апартамент от И. С. В. от продавача Б. А. Б., като посочената в нотариалния акт продажна цена е 13 000 лв. На 12.07.2002 г. ищцата и брат й А. С. Х.са продали наследствен от баща им С. А. Х., починал през 2000 г., недвижим имот за сума, представляваща левовата равностойност на 11 500 щатски долара. При справка за движението по сметка на И. В. в ОББ в периода 12.07.2002 г. – 21.07.2003 г. се установява, че по същата сметка на 12.07.2002 г. е постъпила сумата 10 300 щатски долара; на 11.07.2003 г. е изтеглена сумата 2503.62 щатски долара, а на 21.07.2003 г. – сумата 7815.80 щатски долара, след което сметката е останала без наличност. Л. равностойност на 7815.80 щатски долара към 21.07.2003 г. е 13 546.97 лв. На 8.07.2003 г. ответникът е сключил договор за паричен заем със свидетелката Н. В. С. за сумата от 6000 лв. и е получил същата сума. През 2004 г. сключил с ОББ договор за потребителски кредит за сумата 7000 лв. Съдът е счел, че останалите писмени доказателства, включително и тези за доходите на страните през релевантния период, са неотносими. Посочил е, че кредитира свидетелските показания в частта им, депозирани в резултат на лични впечатление, като ги е възпроизвел в мотивите. Свидетелят Х. установява, че сумата от продажбата на наследствения им имот била преведена по сметка на сестра му, като той й дарил неговия дял, защото тя била омъжена, имали дете и живеели под наем в малко жилище, което не отговаряло на нуждите им; през 2003 г. сестра му закупила апартамент за 13 000 лв., като парите били от сметката й и са преведени на продавача в деня преди изповядване на сделката; това станало в присъствието на майка им. Свидетелите М. и В. установяват, че ответника ремонтирал закупения апартамент, а първия – и че по това време двамата работили като шофьори. Съдът е посочил, че ремонта и подобренията след придобиването на апартамента, са неотносими към спора. При така възприетите доказателства и установените от тях факти, Софийски градски съд е направил извод, че макар ищцата да е разполагала с лични средства за заплащане цената на придобития по време на брака апартамент и за заплащане на нотариалните такси, не е установено, че именно тези средства са били вложени в придобиването. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Х. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК. Посочила е конкретни актове, на които счита, че въззивното решение противоречи и тълкуването по тях, на което се позовава, без да формулира конкретни правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл по различен начин, поради което следва да се прецени, дали е налице противоречие по въпросите, посочени в решенията на ВКС. Посочила е, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 7 от 2.03.2021 г. по гр. д. № 1765/2020 г., І гр. о., с което е дадено тълкуване по въпроса „по въпрос свързан с приложението на чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, касаещ статута на недвижим имот, придобит през време на брака, на основание договор за покупко-продажба, с парични средства, които нямат семеен произход“, а именно: че при преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност. Твърдяното противоречие не се констатира. Тезата на касаторката е, че представените доказателства установят плащането на цената с нейни лични средства (като е посочила конкретни доказателства и какво счита, че установяват) и че съдът не е отчел, че е доказано, че ответникът няма никакъв принос – дълъг период от време е бил безработен, осигурявал се е на много нисък доход, постоянно е вземал пари назаем. Тази теза обаче не може да бъде свързана с конкретно необсъдено доказателство, а изисква конкретна преценка на представените по делото доказателства и установените от тях факти, която касационният съд не може да извършва в производството по чл. 288 ГПК. Позовава се и на противоречие с практиката на ВКС по решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г., ІІ т. о., с което обаче не е дадено твърдяното от страната тълкуване (че въззивният съд се произнася по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата), а тълкуване по въпроси, които са неотносими към разгледаните от въззивния съд, а именно: 1/ дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно; 2/ представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила; 3/ представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът не е приемал за недоказано плащането по договора за придобиване на апартамента, а че не е установено това плащане да е извършено именно със сумата, която е изтеглена от сметката на ищцата на 21.07.2003 г. С оглед тези мотиви неотносимо се явява и тълкуването по решение на ВКС № 402 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г., ІІІ гр. о. по въпроса: какво представлява нотариалният акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко-продажба е изплатена на продавача, чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката поставя следните въпроси: 1) оборена ли е презумпцията по чл. 21 СК (отм.), ако продажната цена е платена в брой от единия от съпрузите, когато средствата са били депозирани по банкова сметка, но преди плащането са изтеглени в брой, при положение, че е изследван произхода на средствата, депозирани в банковата сметка. 2) допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 21 СК (отм.) в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е платено в брой( 3) при закупуване на недвижим имот с пари в брой с какви доказателствени средства е допустимо да се докаже, че точно изтеглените от банковата сметка средства са вложени в закупуването на даден имот. Първият и вторият въпрос са неотносими. Първият защото не може да бъде свързан с решаващите мотиви на съда, че макар ищцата да е доказала наличие на лични средства по банковата си сметка, не е установила, че именно с тях е платена продажната цена, а вторият – защото съдът не е приемал, че е недопустимо установяване на трансформация в посочената хипотеза. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, доколкото съдът е посочил, че приема за установени само тези факти, на които свидетелите са били очевидци, а съответно не и тези, за които са узнали по друг начин, а не от собствените си преки впечатления. В контекста на тези мотиви въпросът следва да бъде уточнен в следния смисъл: при закупуване на недвижим имот с пари в брой възможно ли е да се докаже, че точно изтеглените от банковата сметка средства са вложени в закупуването на даден имот чрез показания на свидетел, който не е бил очевидец, но е узнал за обстоятелствата по друг начин.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение