Определение № 122 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2143/2015 г.

ВКСII гражданско отделение14.05.2015 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 72 от 12.01.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 36/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16553/2011г. за връщане на подадената от Я. К. В. въззивна жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. К. В., чрез пълномощник адв. Е. Я., срещу определение № 72/12.01.2015г. постановено по ч.гр.д. № 36/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16553/2011г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/Следва ли съдът безусловно да приема за достоверен един оспорен документ - отрязък от съобщение за изготвено решение, при положение, че достоверността на датата му е оспорена от лицето, поставило подпис върху него и е представен друг отрязък от съобщение, датиран по друг начин, без да е извършена експертиза на почерка? Притежава ли съдът специални знания, за да прецени дали документа е датиран от подписалото го лице?; 2/Следва ли съдът да изложи мотиви винаги, когато постановява определение и конкретно в случая, защо приема за достоверен един оспорен документ, а отхвърля достоверността на друг представен документ, представляващ отрязък от същото съобщение за изготвено решение, без да е извършена експертиза на почерка на двата документа?; 3/ Как би следвало да процедира съдът в този случай - да отхвърли частната жалба като неоснователна или да върне делото на преходната съдебна инстанция за по-нататъшно администриране на делото? Ответниците по жалбата не изразяват становища по основателността й. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Атакуваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на въззивна жалба, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, така че касационното обжалване е в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови определението си въззивният съд е приел за правилно разпореждането от 22.10.2014г. по гр.д. № 16553/2011г. на Софийски градски съд за връщане като просрочена на подадената от Я. К. В. въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 5757 от 27.07.2014г. Установил е, че жалбоподателят В. е бил надлежно уведомен за постановеното по делото решение чрез упълномощения си адвокат Елен Я. с редовно връчено съобщение на дата 30.09.2014г. /вторник/. В. жалба срещу същото решение е депозирана в канцеларията на Софийски градски съд на 20.10.2014г., извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, тъй като срокът на обжалване е изтекъл на 14.10.2014г. /вторник/. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, следното: Поставените от жалбоподателя правни въпроси, цитирани по-горе, не са изрично разрешени от съда в обжалваното определение, а и не са обуславящи изхода на делото. Липсват и развити съображения за обосноваване значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно указанията в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК. За да приеме жалбата за просрочена съдът е съобразил установения в ГПК ред за връчване на съобщения и удостоверяване на връчването. Връчването на съобщения и призовавания е формален акт, който се удостоверява по предвидения в чл. 44 ГПК начин. Извършва се от ограничен кръг лица, имащи качеството на връчител по терминологията на чл. 42 ГПК /нарочни съдебни служители, овластени от закона официално да удостоверяват датата и начина на връчване/. Оформените от връчителите документи се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства, сред които са датата и начина на връчване. В случая според извършеното от връчителя отбелязване съобщението на л. 141 от делото е връчено на 30.09.2014г. на адвокат Е. Я.. Именно поради наличието на това надлежно удостоверяване доводите в частната жалба, свързани с извършеното от адв. Я. отбелязване на датата, направено собственоръчно върху получения отрязък от съобщението /на л.9 от делото на САС/, са оставени без последствие. Освен това, по въпроса за доказателствената сила на извършеното от връчителя удостоверяване, вкл. и на датата на връчване, е създадена задължителна практика на ВКС, напр. Определение № 546 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 523/2011 г., II г. о., в което се приема, че разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, релевирани в него, между които е датата на връчване. О. акт съответства на тази практика. По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

Цитирани разпоредби

7