Определение № 489 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5398/2023 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 3777 от 06.11.2023 г., подадена от М. А. М. чрез пълномощник А. М. А. и приподписана от адвокат Н. С. от АК – Т. срещу въззивно Решение № 101 от 09.10.2023 г. по в.гр.д.№ 156/2023 г. на Окръжен съд – Търговище. Постъпил е отговор на жалбата от ответниците по касация С. Х. К. - Х. и Ю. А. Х. чрез адвокат Н. С. от АК – К.. Поддържат, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 267 от 26.05.2023 г. по гр.д.№ 1560/2022 г. на Районен съд - Търговище, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ответниците по касация искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 6 550 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата от 5 450 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът е поддържал, че е собственик на два съседни поземлени имоти в местност „Д.” в [населено място], а именно: ПИ с идентификатор *** с построена в него вила и ПИ с идентификатор ***. Ответниците са собственици на ПИ с идентификатор *** и ПИ *** в същата местност. Според ищеца на 20.10.2022 г. ответниците заградили улицата, минаваща покрай техните имоти и водеща до имотите на ищеца. Същия ден сутринта ищецът отишъл с колата си и водел майстор за ремонт на вилата. Заварил пътя заграден с мрежа и бетонни колове. След затварянето на улицата ищецът нямал достъп до собствения си имот и вилата. Не можел да вкара трактор в имота и да изоре; не можел да засее зеленчуци. Вредата, нанесена от затварянето на улицата, се изразявала в непроизведена земеделска продукция в размер на 1 600 лв. Освен това ищецът щял да продаде вилата си, но купувачът като видял затворената улица се отказал и искал връщане на капарото в размер на 9 900 лв. и неустойка в размер на 50 % от предварително заплатеното капаро, а именно 4 950 лв. Ищецът и съпругата му били притеснени, че не могат да продадат вилата и да погасят предсрочно кредита си. Претърпените от ищеца имуществени вреди били на стойност общо 6 550 лв. (1600 лв. – непроизведена земеделска продукция и 4950 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за продажба на имот). Освен това претърпял и неимуществени вреди – несигурност и безпокойство в резултат на заграждането на улицата към собствения му имот в размер на 5 450 лева. Ответниците са оспорили иска с довод, че въпросният път не обслужва имота на ищеца. В края на октомври, когато заградили имота си, селскостопанската продукция вече е реализирана и прибрана, поради което няма как да се приеме, че са настъпили вреди от нереализирана селскостопанска продукция. Според тях представеният предварителен договор е създаден за целите на настоящия процес, като плащането на неустойка по същия, ако действително е осъществено, не е пряка последица от заграждането на имота им. Независимо от това през м. януари 2023 г. са разградили имота си откъм въпросния земеделски път, с оглед запазване на добрите междусъседски отношения между страните. Установено е, че ищецът е собственик на ПИ с площ от 454 кв.м., местност „Д.”, представляващ имот с идентификатор № ***, както и на съседния му ПИ с идентификатор № *** с площ от 453 кв.м., представляващ „земя за земеделски труд и отдих”, находящ се в местност „Д.”. Ответниците са собственици на ПИ № *** в [населено място], с начин на трайно ползване - друг вид трайно насаждение, с площ от 822 кв.м., и на съседния ПИ № ***. От показанията на разпитаните свидетели И. Ч. и П. В. е установено, че между 1984 г. и 1987 г. бил изграден пътя между поземлените имоти в тази част на местността „Д.”. Сега този път представлява ПИ с идентификатор ***, който е частна общинска собственост. От показанията на свид. В. и от представените скици за въпросния път е установено, че същият не достига до имотите на ищеца. Според св. В. до имотите на ищеца стига друг път, но същият не бил поддържан и ищецът предпочитал да ползва общинския път, като го продължил до своите парцели. От показанията на свид. Ч. е установено, че ответниците са преградили общинския път през месец септември 2022 г., а той е направил представените по делото снимки през м. октомври 2022 г. По този път според свид. Ч., ищецът е вкарвал трактор, който да изоре мястото, но през 2022 г. тракторът не могъл да достигне до имота на ищеца заради поставените заграждения. През м. февруари 2023 г. загражденията били премахнати. Въззивният съд е кредитирал дадените от свидетелите Ч. и В. показания като обективни, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. От представения по делото като писмено доказателство предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и анекси към същия е установено, че на 22.09.2022 г. ищецът е сключил предварителен договор за продажба на собствените му имоти с А. Д. З. за сумата от 60 000 лв., като купувачът заплатил задатък в размер на 9 900 лв. В договора е уговорено задължение за продавача да осигури достъп до имота, захранване на имота с ток и вода, които към момента съществували. Уговорена е и неустойка, според която клауза купувачът си запазва правото да развали договора и да потърси неустойка в размер на 50% от заплатеното капаро в размер на 4 950 лева. От представения анекс към предварителния договор от 01.11.2022 г. е установено, че поради неизпълнение на задължението на продавача да осигури достъп до продаваните имоти, купувачът разваля договора, като продавачът връща полученото капаро от 990 лева, а на 03.11.2022 г. следва да заплати и неустойка от 4950 лева, като за целта се подпише нов анекс. В представения от 03.11.2022 г. анекс е записано, че продавачът е заплатил на купувача договорената неустойка от 4950 лева. По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL129546 от 01.08.2022 г., сключен между „Юробанк България” АД - от една страна, и ищецът М. М. и М. С.-М. - от друга страна, като кредитополучатели. С договора банката е предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 90 000 лева. Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че няма доказателства собствените на ищеца имоти да граничат пряко с процесния път или да имат предоставен достъп – учредено право на преминаване. Предвиденото в предварителния договор задължение за предоставяне на достъп до продаваните имоти от страна на продавача не е конкретизирано. Намерен е за правилен и извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е ангажирал абсолютни никакви доказателства за установяване на имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат на непроизведена земеделска продукция, както и за неимуществени вреди, съответно и за размера на тези вреди. По отношение на твърдяната от ищеца настъпила за него материална вреда в размер на 4 950 лева въззивният съд е приел, че по делото не се установява категорично дали представеният от ищеца предварителен договор е сключен преди или след преграждането на общинския път. Съдът е направил извод за неясно формулираното задължение на продавача по договора да осигури достъп до продаваните имоти – не е конкретизирано в какво се изразява осигуряването на достъп и кога следва да се приеме, че такъв е бил осигурен. Макар да твърди, че това е единственият път, който достига до този имот, ищецът не ангажира категорични доказателства дали това е действително така, с оглед и показанията на свид. В. за наличен друг път, който достига до имотите на ищеца, но същият не е поддържан. По отношение на твърдените от ищеца вреди от нереализирана стопанска продукция въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства относно невъзможността да влезе трактор в имота на ищеца и как това се е отразило на стопанската му продукция. Не са ангажирани доказателства дали в действителност ищецът е засял земеделска продукция през стопанската 2022-2023 г. и съответно дали и как се е отразило неизораването с трактор на мястото на полученото количество продукция. Не са ангажирани доказателства и относно стойността на самата продукция, какви биха били вложените средства за отглеждането й, съответно количеството получени плодове и тяхната стойност. Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, е посочено, че същите не се презумират само на база обстоятелството, че ищецът е сключил договор за кредит. За същия не са ангажирани доказателства дали е изплатен и каква сума по него остава да се дължи. Не са ангажирани доказателства за това, че средствата от продажбата на имотите на ищеца ще бъдат разходвани именно за погасяването на въпросния кредит. Не са ангажирани доказателства как тези обстоятелства са се отразили на ищеца, съответно дали същият е преживял стрес и притеснения, които да са в пряка причинна връзка с преграждането на процесния път. По отношение на общинския път, който представлява ПИ № ***, е посочено, че според представените по делото скици, същият не граничи с имотите на ищеца. Той обаче фактически се е използвал от ищеца, като е бил продължен през ПИ № ***, за да достигне до поземлените имоти на ищеца. Това фактическо продължение на пътя не е отразено в КККР, но ответниците неправомерно са го преградили. Независимо от това обаче по делото не е установено твърдените от ищеца вреди категорично да са настъпили в неговия патримониум, нито е установено същите да са в пряка и непосредствена връзка с противоправното преграждане на общинския път. Макар да е налице противоправно поведение от страна на ответниците, то не е установено настъпването на вреди за ищеца, нито тяхната стойност, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на вредите и поведението на ответниците. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: След като няма оспорване по чл. 193 ГПК от ответниците на договора за продажба на имотите на ищеца и анексите към него, следва ли договорът и анексите към него да бъдат признати от съда като неоспоримо писмено доказателство. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Поставеният в изложението въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивният съд не е изключил от кръга на доказателствата по делото представения предварителен договор, напротив – същият, като годно доказателствено средство, е обсъден при изграждане на фактическите и правни изводи по съществото на спора. В съответствие с практиката на ВКС, предварителният договор е преценяван от въззивния съд по вътрешно убеждение наред с останалите доказателства по делото и установените с тях обстоятелства. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сумата 450 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС (л. 16 от делото). По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия