Определение № 732 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4926/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16406/20.09.2024 г., подадена от Г. П. П. чрез пълномощника му адв. Б. Ч. от АК-Б., против определение № 2104 от 22.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1252/2024 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 139 от 28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 382/2023 г. по описа на Районен съд - Средец за връщане на исковата му молба и прекратяване на производството по предявените инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на сделки, легитимиращи част от съделителите като съсобственици в делбените имоти. В жалбата се обосновават оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради неговата необоснованост. Сочи се, че преценката на въззивния съд за липсата на правен интерес у жалбоподателя от предявяване на установителни искове за нищожност на сделки в производство по съдебна делба не е съобразен с особеностите и крайната цел на това особено исково производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, към които чл. 274, ал. 3 ГПК препраща, по четири правни въпроса със сходно съдържание, които обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция се свеждат до наличието на правен интерес от установителен иск за нищожност на сделка в първата фаза на делбеното производство, когато действителността на тази сделка е без значение за обема на правата на съделителя, който е предявил иска, но би имала отношение към правата на останалите съделители и способа за извършване на делбата. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли касационно обжалване да не бъде допускано, евентуално въззивното определение да бъде потвърдено. Частната касационна жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото определение, поради което е допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. То е образувано по искова молба на „Ай-Капитал“ ЕООД срещу Г. П. П., Д. Й. А., „Ей Джей Билд” ЕООД, „Рисайд Инвест” ЕООД, „Прайм Рентал Инвест” ЕООД, „Дейвис 88” ЕООД, „Бранд Асет Мениджмънт” ЕООД, „Нойер Инвест” ЕООД, „Мот Инс” ЕООД, „Мот Бг 2010” ЕООД, „Стоев Секюрити” ЕООД, „Кей Джей 2017” ЕООД, „Пи Ес Ди” ЕООД, „Мот Бг” ЕООД, Е. И. А., Р. Д. Т., „Нау Билдинг Инвест“ ЕООД, „Алина Консултинг“ ЕООД, „Езиков Център Алина“ ЕООД, „Алина 93” ООД, „Ромина 88“ ЕООД, „Ви Ес Ес Инвест“ ЕООД за подялба на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Ц., при следните квоти: 4895/ 5401 кв.м. ид.ч. за ищеца „Ай-Капитал“ ЕООД; 540,10/ 5401 кв.м. ид.ч. за Г. П. П.; по 5/ 5401 кв.м. ид.ч. за всеки един от останалите съделители. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, съделителят-ответник Г. П. П. е депозирал насрещна искова молба, с която предявява установителни искове срещу ищеца „Ай-Капитал“ ЕООД и останалите съделители – ответните дружества и физически лица с искане за прогласяване на нищожност на извършените в полза на последните дарствени разпореждания, като сключени при условията на абсолютна симулация, тъй като единствената им цел била осуетяване извършването на делба на процесния поземлен имот чрез получаване на реални дялове от имота във втората фаза на делбеното производство. В условията на евентуалност ответникът е въвел и наличие на пороците по чл. 26, ал. 1 предл. 2 и чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 4 от ЗЗД, а именно: заобикаляне на закона, липса съгласие и липса на основание. След уточнения, направени в процедура по чл. 129, ал. 2 от ГПК и изясняващи предметната рамка на предявените инцидентни искове, първоинстанционният Районен съд - Средец върнал исковата молба и прекратил производството по делото в тази му част, приемайки, че ответникът няма правен интерес от предявяването на исковете, доколкото не е страна по оспорените правоотношения; делът му в съсобствеността не би се повлиял от установителното действие на съдебното решение и не брани свои собствени материални права. За да потвърди този резултат, въззивният съд, споделяйки част от мотивите на първоинстанционния, приел, че доколкото единственият защитим интерес, с който ищецът обосновава исковите си претенции, е евентуалната възможност за придобиване на реален дял от съсобствен имот при извършване на делбата, което не представлява защита на предвидено в закона собствено материално субективно право, а една правна възможност, която не зависи пряко от нищожността на сделките. Прието е, че предявените искове за нищожност в защита на такъв интерес, който не съставлява материално право, са недопустими и правилно са оставени без разглеждане. Съдът е добавил също, че правният интерес от предявяване на исковете за нищожност на дарствените сделки, сключени между останалите съделители не можел да се обоснове с правото на всяка страна в делбеното производство по чл. 342 от ГПК да възрази против участието в делбата на някой от останалите съделителите и против размера на неговия дял. В случая оспорването на валидността на сделките, от които надарените лица черпят правата си на съсобственост в делбения имот е направено от съделителя Г. П. не като възражение, а под формата на искова претенция, за предявяване на която обаче той като ищец е следвало да докаже наличие на собствен правен интерес, чрез който да защитава свои собствени материални права, което не било сторено. При тези данни настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване в първата фаза на делбеното производство на установителен иск за нищожност на сделка, легитимираща някой от другите съделители като съсобственик на делбения имот. Въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в определение № 817 от 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5316/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 105 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 4239/2017 г. на ІІ г.о. и др., в които е прието, че в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, когато тези възражения бранят правата на оспорващия. Съделител може да се позове на нищожността на договор, извършен в полза на друг съделител, само ако основателността на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера. Интерес да оспори придобивната сделка, от която друг съсобственик черпи права, оспорващият има във връзка с необходимостта делбата да бъде валидна, т.е. за да е допустим такъв иск е необходимо да има висящо производство за делба. Настоящият състав споделя съображенията, изложени в посочените актове. Отговорът на поставения въпрос произтича от мотивите на ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС и каузалната практика на касационната инстанция. В тях е прието, че нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Правен интерес от иска за нищожност е налице, когато договорът се отразява на правната сфера на ищеца, т.е. когато засяга негови права и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно. С довода, че договорите, с които останалите съделители се легитимират като съсобственици на делбения имот, са нищожни, а единствената им цел е осуетяване извършването на делбата на поземления имот чрез получаване на реални дялове от имота във втората фаза на делбеното производство, ищецът обосновава извод, че упражняването на правото му да получи реален дял е невъзможно или значително затруднено. Принципът на реален дял е водещ при делбата и доколкото квотите и броят на съделителите са от значение за преценка на приложимия способ за извършването й, за оспорващия съсобственик не е безразлично колко и кои са съсобствениците, между които ще се извърши тя. Като е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищецът няма защитим интерес от предявяване на исковете за нищожност, въззивния съд е постановил акта си в противоречие с така дадения отговор. Неправилно е прието, че възможността за получаване на реален дял при извършване на делбата представлявала житейски интерес, но не и защитен от закона правен интерес. Този извод е в пряко противоречие с нормата на чл.69, ал.2, изр.1 ЗН, съгласно която при възможност всеки съделител следва да получи дела си в натура. Неправилно е съща така становището, че доколкото получаването на дял в натура не зависело само от броя на съделителите, за ищеца по насрещните искове липсвал правен интерес от прогласяване нищожността на договорите, от които останалите съделители черпят права. Именно броят на съделителите е едно от обстоятелствата, от които зависи способа на извършване на делбата. Следователно възможността да бъде намален броят на съделителите е достатъчна за обосноваване наличието на правен интерес в случая. По тези съображения въззивното и първоинстанционното определение следва да се отменят, а делото да се върне на РС - Средец за продължаване на съдопроизвдоствените действия.