Определение № 4075 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Стар-2018“ ЕООД срещу определение № 706/14.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 470/2026 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 1532/06.04.2026 г. по гр.д. № 3190/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 7440/03.04.2026 г. на „Стар-2018“ ЕООД срещу решение № 267/25.02.2026 г. по същото дело, като просрочена. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли то да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба обосновава допускане на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Следва ли при пропускане на процесуалния срок за подаване на жалба срещу решение на съда само с един ден да се пренебрегва основно начало на гражданския процес, посочено в чл. 10 ГПК, а именно принципът за установяване на истината?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 263/13.05.2025 г. по гр.д. № 4746/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 21/16.03.2022 г. по гр.д. № 2061/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 74/07.02.2025 г. по гр.д. № 4911/2023 г. на ВКС, ІV г.о. Позовава се и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в „порок на въззивния съд, установим от съдържанието му, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание“. Ответникът по частната касационна жалба „ЖСК“ ЕООД, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, с който поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, и за неоснователност на жалбата. Претендира сторените в настоящото частно производство съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав на Първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че препис от първоинстанционното решение № 267/25.02.2026 г. по гр.д. № 3190/2021 г. на Районен съд – Велико Търново е връчен на „Стар-2018“ ЕООД чрез пълномощника му на 19.03.2026 г. (работен четвъртък). Приел е, че двуседмичният срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК се брои на седмици, поради което съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича в съответния ден на последната седмица – 02.04.2026 г. (четвъртък, присъствен ден), а правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК е неприложимо, тъй като се отнася само до срокове, които се броят на дни. Като е съобразил, че въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е депозирана в деловодството на съда на 03.04.2026 г. и че липсват твърдения и доказателства тя да е била изпратена по-рано по пощата, чрез куриер или по др. начин, въззивният съд е направил извод, че въззивната жалба е просрочена, поради което е потвърдил разпореждането за връщането ѝ от районния съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. По основанията за допускане на касационното обжалване: Съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда, обективирани в обжалвания акт. Поставеният от касатора въпрос не притежава тези характеристики. Въззивният съд не се е произнасял по приложението на чл. 10 ГПК, а по спазването на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което поставеният въпрос не е обусловил решаващите му изводи в атакуваното определение и затова е неотносим. Срокът за въззивно обжалване е преклузивен и спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи служебно, а принципът за установяване на истината по чл. 10 ГПК не дерогира последиците от пропускането му, независимо от продължителността на просрочието. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационния контрол, такъв не следва да бъде допуснат, без да е нужно да бъде обсъждан наведеният допълнителен селективен критерий. Независимо от това, следва да бъде посочено, че цитираните от касатора решения като практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, постановени по реда на чл. 290 ГПК по съществото на граждански спорове, не третират връщането на просрочена въззивна жалба, поради което наред с общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота на изложението, може да се изтъкне, че по тълкуването и приложението на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 ГПК е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС (определение № 4231/23.09.2025 г. по ч.гр.д. № 4482/2024 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 3225/16.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1753/2026 г. на ВКС, І г.о. и др.), според която срокът, който се брои на седмици, започва да тече от деня на връчването на съответния акт и изтича в същия ден на последната седмица, а правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК е приложимо само когато срокът се изчислява на дни. Обжалваното определение е изцяло съобразено с тази практика. Не е осъществено и бланкетно релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, разглеждане и решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими научни правила (явна необоснованост). Такива пороци не са обосновани от касатора и не са осъществени по настоящото дело досежно обжалваното определение. Съобразно гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, включително на основанията, визирани в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. При този изход на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по частната касационна жалба сторените съдебно - деловодни в размер на 400 евро, съставляващи платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.06.2026 г.. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение