Определение № 50081 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1424/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца „Саш Арх“ ЕООД срещу решение № 1012 по възз.т.д.№ 4374/2019г. на САС.С него е отменено решение № 859/07.05.2019г. по т.д.№ 519/2018г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Саш Арх“ ЕООД против „Перформ Риал Истейт“ ООД иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че е недължимо, поради погасяване по давност, парично вземане за главница в размер на 59 480 евро, представляващо получено на отпаднало основание възнаграждение по сключен между страните договор от 11.V.2005г. за проекто-проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис-сграда с магазини и подземни гаражи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото (28.ХІ.2008г.) и до окончателното изплащане, което вземане е присъдено с влязло в сила арбитражно решение от 7.ІV.2011г. по вътр. арб. дело № 222/08 г. по описа на АС при БТПП, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 14.VІ.2011г. по т. д. № 2129/2011г. на СГС. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.Иска се неговата отмяна и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание по чл. 439 ГПК.Претендира се за присъждане на разноски. В съставляващото изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК „Приложение № 1“ към касационната жалба, са въведени основанията за допускане до касационно обжалване по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК, решения на съставина касационния съд: решение № 45/30.ІІІ.2017г. на ІV-то г.о. по т. д. № 61273/2016г.; решение № 131/23.VІ.2016г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 5140/2015г.; решение № 12/2.VІ.2016г. на I т.о. по т. д. № 3788/2014г.; решение № 451/29.ІІІ.2016г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 2306/2015г.; решение № 269/3.ІІ.2016г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело №795/2012г.; решение № 209/2.ІІ.2016г. на І-во т.о. по т. д. № 1248/2012г.; решение № 416/22.Х.201 г. на І-во г.о. по гр. д. № 294/2012г.; решение № 681/24.ІХ.2009г. на І-во г.о. по гр. дело № 2189/08г.; решение № 285/6.Х.2015г. на V-то г.о. по гр. д. № 1953/2015г.; решение № 379/29.Х.2015г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 138582012г.; решение № 42/26.ІІ.2016г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 3231/2014г.; решение № 190/4.ХІ.2016г. на І-во г.о. по гр. д. № 2085/2016г.; решение № 116/24.ХІ.2014г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 2592/2014г.; решение № 57/26.VІ.2018г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 591/2017г.; решение № 177/9.ХІ.2015г. на І-во г.о. по гр. дело № 2803/2015г.; решение № 109/25.V.2015г. на І-во г.о. по гр. д. № 7420/2014г.; решение № 990/10.V.2013г. на І-во г.о. по гр. д. № 681/2012г.; решение № 99/23.Х.2018г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 4991/2017г.; решение № 121/10.ІV.2020г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 3643/2018г.) по следните три материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1./ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.ХІ.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2015 г. по тълк. дело № на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2./ Дали предприетите изпълнителни действия преди прекратяване на принудителното изпълнение поради перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, произвеждат процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат?; 3./ Следва ли да се зачетат последиците на действията, извършени от съдебния изпълнител /в случая ЧСИ/ след настъпила перемпция?; Наред с това касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е произнасянето на въззивния съд по следния процесуалноправен въпрос: Дали предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК представлява основание за спиране на погасителната давност за оспореното вземане на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, респ. – основание за прекъсване на тази давност по чл. 116, б. „б“ ЗЗД? Не е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Перформ Риал Истейт“ ООД. Съставът на I т.о., намира следното: В мотивите към обжалваното въззивно решение е прието, че изводите на първоинстанционния са, че образуваното от ответното дружество изпълнителното дело № 666/2011г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, е било прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, преди извършване на съставляващото реално изпълнително действие от взискателя „Перформ Риал Истейт“ ООД – подаването на молба за вписване на възбрана върху недвижим имот, а с прекратяването на изп. дело № 666/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 838 „са обезсилени всички изпълнителни действия, които са прекъснали давността и поради това същата тече от падежа на взимането“.Този решаващ правен извод на първостепенния съд не е бил споделен от състава на въззивната инстанция, която, позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 51/21.ІІ.2019г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 2917/2018г., е приела, че страната, която е образувала изпълнително дело при действието на ППВС № 3/18.ХІ.1980г. основателно е считала, че след този момент давност по отношение на вземането й, предмет на изпълнителния процес, не тече. Приела е, че с изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от датите на налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, на 17 август 2013г.изпълнителното дело е било прекратено по право, откогато е започнала да тече нова /обща/ погасителна давност.Счела е, че тази нова давност е била прекъсната с предприемането през 2014г. на действия по осъществяване на публична продан на имот на длъжника за удовлетворяване на вземането и, считано от тогава до предявяване на иска по чл. 439 ГПК на 14.ІІІ.2018г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок.Формирани са и мотиви, че дори да се приеме неосъществяване на прекъсването на давността, 5-годишният даввностен срок не е изтекъл, считано от перемирането на изпълнителното дело на 17 август 2013г. до предявяване на иска на 14.03.2018г. С определение № 61/15.03.2021г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 292 ГПК, до приемане на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.Приемането на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело е основание за служебно възобновяване на производството по делото, на осн. чл.230, ал.1 ГПК. Същевременно, настоящият състав намира, че е налице ново основание за спиране на производството по настоящото дело в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 292 ГПК. Релевантно за произнасянето в настоящото производство по чл.288 ГПК се явява и обстоятелството, че с разпореждане от 09.03.2023г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.д.№ 2/2023г. нта ОСГТК на ВКС за отговор на три въпроса, един от които е „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?, който е пряко относим към въпроси № 2 и № 3 и е обуславящ за произнасянето в производството по чл.288 ГП. Ето защо, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл.292 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от това, съставът на I т.о.