Определение № 5716 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 91373/21.08.2024 г. на Ц. В. В., чрез адв. В. С., срещу определение № 11255 от 17.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 4401/2024 г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на частна жалба срещу определение № 45995 от 27.12.2023 г. по гр. д. № 27572/2023 г. на Софийския районен съд, с което производството пред сезирания съд е прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на Районен съд – Ботевград. Софийският градски съд е приел, че производството по гр. д. № 27572/2023 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по предявен от Ц. В. В. срещу Г. В. В. иск за делба на наследство, оставено от В. Г. В.. Съгласно чл. 110, ал. 1 ГПК производството по иска е подсъдно на съда, в чийто съдебен район е открито наследството, тоест съгласно чл. 1 ЗН съдът, в чийто съдебен район е местоживеенето на наследодателя към датата на смъртта му. От изготвената от първоинстанционния съд справка от НБД „Население“ е установено, че последните регистрирани постоянен и настоящ адрес на починалото лице са в [населено място], което се намира в съдебния район на Районен съд – Ботевград. Възражение за нарушена местна подсъдност е своевременно заявено от ответника с отговора на исковата молба, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК и е определил, че местно компетентен в случая е Районен съд – Ботевград. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но конкретен въпрос не е формулиран. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В конкретния случай в изложението не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно, обжалваното определение на Софийския градски съд не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. Подсъдността при предявяване на иск за делба на наследство е изрично уредена в чл. 110 ГПК, който в ал. 1 предвижда особена подсъдност за този вид искове – по мястото, където е открито наследството. Съгласно чл. 1 ЗН мястото на откриване на наследството е последното местожителство на умрелия, като на последното съответства последният постоянен адрес, на който лицето е вписано в регистъра на населението. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,