Определение № 1752 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 708/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Атанасов груп“ ЕООД срещу определение № 2891 от 20.11.2023г. по в.ч.гр.д. № 2791/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.03.2023г. по т.д. № 1980/2020г. на СГС, с което е върната въззивната жалба, подадена от дружеството, срещу решението по т.д. № 1980/2020г. на СГС. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че чрез него се затвърждава въведената от съдилищата в страната порочна практика, според която на страната се изпраща съобщение за постановено разпореждане, без към съобщението да бъде приложен надлежен препис от съдебния акт във вида, в който е по делото, а само да се добавя към първа страница на съобщението със ситен шрифт диспозитивът на съответното разпореждане. Твърди, че в случая е положил подпис върху квитанция, прикрепена към връчен му затворен плик, и поради това не може да се изведе презумпция, че след като е получил съобщението и не е възразил, значи е уведомен и за разпореждането, макар да не е приложено като документ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага довод за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Извършено ли е процесуално нарушение, когато разпореждането на съда не е изпратено отделно, а текстът му единствено е възпроизведен в съобщението?“. Ответникът „ГАЗТРЕЙД“ АД не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 26.10.2022г. СГС е оставил без движение подадената от „Атанасов груп“ ЕООД въззивна жалба против решението, постановено по т.д. № 1980/2020г. по описа на съда, до внасяне на държавна такса в размер на 40 368,04лв., като е направил няколко опита да връчи това разпореждане на представител на дружеството, подало въззивната жалба. Констатирал е, че по делото е налично заявление от управителя на „Атанасов груп“ ЕООД с дата 21.12.2022г., в което е посочено, че на 14.12.2022г. на същия е било връчено съобщение с препис от разпореждане, но такъв не бил приложен, и е направено искане за връчване на посочения съдебен акт, както и че върху това заявление е поставена резолюция на съдията-докладчик за връчване на съобщение с препис от разпореждането. Посочил е, че видно от приложения отрязък от съобщение от 10.02.2023г., на 08.03.2023г. управителят на дружеството е получил същото, като в съобщението е посочено, че се връчва препис от разпореждане № 265571 от 26.10.2022г. Изтъкнал е, че лицето е приело съобщението, без да отбележи, че не е приложен препис от посоченото разпореждане, поради което е приел, че с полагането на подписа си управителят е заявил, че получава книжата,така като е отбелязано на предната част от съобщението. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, които да опровергават това изявление. При тези факти въззивният съд е достигнал до извод, че на лицето, положило подписа си, е връчен препис от описаното в съобщението разпореждане и следователно подалата въззивната жалба страна е узнала чрез своя законен представител на посочената дата за дадените указания и е била предупредена, че ако същите не бъдат изпълнени жалбата ще бъде върната. Приел е, че след като в определения от съда срок не са били изпълнени надлежно дадените указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба, са налице предпоставките на чл.262, ал.2 ГПК и жалбата подлежи на връщане. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на делото и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е поставен във връзка със съдържащото се в него твърдение на частния жалбоподател, че не му е било връчено копие на разпореждането на съда, с което се дават указания за отстраняване на нередовности на въззивната му жалба, но въззивният съд не е възприел това твърдение, а напротив – приел е, че на страната е връчено копие на разпореждането на съда, което е удостоверено с подписа й, и доказателства в противния смисъл не са били ангажирани. Поради това, доколкото въпросът не съответства на приетите от съда за установени факти, по него липсва произнасяне във въззивния акт. При отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение за неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение