Определение № 100 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4260/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. С. срещу решение № 4289 от 16.07.2020 г. постановено по в.гр.д. № 10260/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 88459 от 09.04.2019 г. по гр.д. № 22671/2018 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. С. Ц. иск за допускане на делба на съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], р-н П., с площ от 294 кв.м. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на постановеното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: Откъде произтича неделимостта на дворно място при хоризонтална етажна собственост- от невъзможността за реална делба или от разпоредбата на чл.38 ЗС ? Дали и кога може да се дели общо дворно място при хоризонтална етажна собственост? Поддържа, че по втория въпрос съдебната практика е противоречива, чието уеднаквяване налага ВКС да се произнесе с принципно решение по чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, предл. 3-то ГПК, обоснована с довод за невъзможност с решението в първата фаза на делбата искът да се отхвърли от съда с аргумент, че имотът е неподеляем. Ответната страна по касационната жалба Н. С. Ц., чрез адвокат А. Л., с подадения отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото, срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК като постановено по иск за делба. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел от фактическа страна, че страните са собственици на отделни жилища в недвижимия имот, чиято делба се иска, което е установено от приложената съдебна спогодба по делба, отразена в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 11.11.1982 г. по гр. д. № 18438/1982 г. на СРС. Направен е извод, че е налице етажна собственост, поради което дворното място съставлява обща част и не може да се третира като самостоятелен имот, независим от сградата върху него. То не може да бъде обект на делба, изцяло или в идеални части отделно от сградата, построена в него. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗС, която макар да визира вертикална етажна собственост, се прилага и в случаите на хоризонтална етажна собственост. Прието е, че делбата би била допустима само ако дворното място е делимо с оглед на изискванията за лице и площ по чл. 19, ал.1, т.4 и ал.4 ЗУТ и за всяка една от сградите, намиращи се в него може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот, който да ги обслужва, какъвто не е настоящият случай, защото видно от приетата по делото съдебно- техническа експертиза от дворното място, което е с площ от 294 кв.м. не могат да се обособят два самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 4 от ЗУТ. Съдът е изложил мотиви, че при иск за делба на дворно място, застроено със сграда в етажна собственост, възможността за реалната поделяемост на имота следва да се установи в първата фаза на делбата и ако се установи, че такъв имот реално е неподеляем, то делбата е недопустима и искът се отхвърля с решението в първата фаза. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващия му извод и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставените от касатора правни въпроси са относно допустимостта на делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който има сгради, изключени от съсобствеността, като произнасянето по тези въпроси е от обуслявящо значение за крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск за делба. По тях обаче не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не е конкретизирал кой извод на съда е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и не сочи такава практика. Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Същото би било налице ако разглеждането на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. По приложението на чл. 38, ал.1 и ал.3 ЗС е налице трайна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. В ППВС № 2/1982 г.- т. 1, б. "д" и "е", е разгледан въпросът за недопустимостта на делба на съсобствен парцел, когато в него има хоризонтална или вертикална етажна собственост, като е прието, че в този случай земята има характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и нейната делба е недопустима, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Изключение от това правило е допустимо само ако се установи, че е възможно от съсобствения урегулиран поземлен имот да се обособят толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците на мястото, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира собствената му сграда. Преценката относно възможността от съсобствения УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, отговарящи на изискванията на ЗУТ, се извършва в първата фаза на делбата, защото именно на този етап от производството съдът дължи произнасяне по допустимостта на делбата. В този смисъл са решение № 201/19.10.2015г. на ВКС по гр. д. № 2585/2015 г., I г. о.; решение № 152/16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 216/2008 г. ., I г. о.; решение № 227/16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о и др. Поддържаното от касатора противоречие в съдебната практика по поставените въпроси не е основание за допускане до касационно обжалване след измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г. Наред с това такава противоречива практика не се сочи от касатора. Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. С оглед изхода на спора в полза на Н. С. Ц. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,