Определение № 295 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 192/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Е. Р. М. е подала касационна жалба срещу решение № 107 от 29.10.2009 г. по гр.д. № 135 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е оставено в сила решение № 101 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 209 от 2007 г. на Т. районен съд и е отхвърлен предявеният от Е. Р. М. срещу А. Х. М., С. И. С., Ф. И. М. и М. И. С. ревандикационен иск за нива от 30 дка в м. “К.” в землището на[населено място], представляваща имот № 013012 и нива с площ от 10 дка в землището на същото село, представляваща имот № 009009. В касационната жалба прави оплаквания, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и е необосновано- касационни основания по чл.281 ,т.3 ГПК. Касаторката е представила изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право процесуален и материално правен въпрос без обаче за го посочи, като отново прави оплакване за неправилност на решението. Счита, че следва да се допусне касационна проверка на съдебният акт при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочва правният проблем който налага създаване на нова съдебна практика или промяна и актуализиране на вече съществуващата. Представя съдебни решения. Ответника А. Х. М. е представил отговор, в който изразява становището си, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение. Изрично отбелязва, че соченият от касаторката въпрос за ревандикационният иск, всъщност е правната квалификация на спора. В отговора освен това е посочено, че макар въззивният съд да не се е произнесъл по наведеното възражение за придобиване на имотите по давност от страна на ответниците, решението като краен извод е правилно и не следва да се допусне до касация. Ответниците С. И. Селиманов, Ф. И. М. и М. И. С. не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Е. Р. М., защото С. окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, свързана с исковете за ревандикация. В мотивите си е обсъдил събраният доказателствен материал и е посочил, че липсват писмени документи, установяващи наличието на осиновяване от страна на втория съпруг на бабата на касаторката на нейната майка Ф. Р. М.. Въззивният съд е разгледал и отхвърлил предявеният от Е. Р. М. ревандикационен иск за двата земеделски имота. Приел е за безспорен факта, че собственик на тези имоти към датата на обобществяването им е бил М. А. А. /Ч./, починал на 10.09.1972 г. Основния спорен въпрос е бил за наследствената връзка между ищцата и М. А., тъй като по делото липсват документи, че майка й Ф. Р. М., род. на 27.05.1922 г. е била осиновена от него. Отметката в регистъра на населението ,че е налице осиновяване не представлява надлежният документ, които установява този факт с правно значение. Отбелязано е, че към 1940 г.[населено място], което се намира в Ю. Д. е било в границите на Р. и за осиновяванията са се прилагали румънските граждански закони и че факта е следвало да се установи с писмени доказателства. Липсата на категорично потвърдена наследствена връзка е мотивирала въззивният съд да отхвърли осъдителният иск за собственост. В решението е подчертано, че не са налага изследване на възражението за придобивна давност, направено от ответниците, тъй като при наличните доказателства иска се явява неоснователен. С касационната жалба не са поставени въпроси, които налагат касация на решението и само на това основание не следва да се допусне разглеждане на съдебният акт от Върховния касационен съд. Поставените в изложението въпроси касаят правилността му, а не се отнасят до наличието на въпроси по които следва да се формира нова практика. По необходимостта осиновяването да се доказва с писмени доказателства липсва колебание както и че при липса на такива е следвало да с проведе охранително производство по чл.436 ГПК/отм./. Постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС поради което не се налага и неговата касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,