Определение № 1076 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 349/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. срещу разпореждане № 5875 от 03.12.2025 г. на съдията-докладчик по въззивно ч. гр. д. № 2503/2025 г. на Апелативен съд София за връщане на нейна частна касационна жалба, постъпила срещу постановеното по същото дело въззивно определение № 2517 от 01.10.2025 г. Частната жалба е върната поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 03.11.2025 г. указания за представяне на точно и мотивирано изложение на касационните основания съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за приподписване на постъпилата частна касационна жалба от адвокат. В разпореждането си съдията докладчик е констатирал, че така дадените указания не са изпълнени от жалбоподателката в указания едноседмичен срок. Същата е била предупредена за последиците от това. Указанията са съобщени на посочения адрес на 05.11.2025 г., като жалбоподателката се е разписала, че е получила съобщението.На 27.11.2025 г. по делото е постъпил наименован „отговор“ с вх. № 32221 от същата дата. В него жалбоподателката Д. заявява, че иска делото да се върне в СГС, където да бъде започнато отначало и да й бъде назначен служебен адвокат.Навежда възражения за непознаване и неприлагане на „европейското правно на Съвета на Европа и основния му документ Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в Европейския съд по правата на човека“.Страната няма назначен служебен адвокат, тъй като молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение още в първоинстанционното производство, с определение №15321 от 13.08.2025г на СГС. Извършена е преценка на основание разпоредбата на чл. 24,т. 2 от ЗПрП,предвид явната недопустимост на иска. Определението в тази част е потвърдено от въззивната инстанция. При преценка, настоящият съдебен състав намира постъпилата частна жалба за допустима, но неоснователна по същество. От данните по делото се установява, че на страната са давани указания за отстраняване на нередовности, като с постъпилата уточняваща молба,наименована „отговор“ тези указания не са изпълнени. В частната си жалба до настоящата инстанция Л. Д. отново отправя искане за връщане на делото на СГС като първоинстанционен съд и моли да й бъде дадено копие от цялото дело, и да бъде назначен служебен адвокат.Оспорва разпореждане № 5275 от 03.11.2025 г. с дадените указания, които да изпълни ,изтъква че съдията докладчик не познава „европейското право на Съвета на Европа /Конвенцията/ и на Европейския съюз /Хартата/“. Заявява, че първоначално подадената от нея жалба е касационна, но не и частна. Така изложените оплаквания са несъстоятелни.Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред, а за изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените от Софийския апелативен съд се дават указания с разпореждане, което се постановява еднолично от съдията, на който делото е разпределено. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая е върната частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Ето защо, по аргумент от чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК същата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК, както и да е приподписана от адвокат.Дадените в този смисъл указания от администриращия съд се явяват законосъобразни, след като не са налице основания за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПрП и отказът е потвърден. В законоустановения срок, а и след изтичането му, страната продължава да преповтаря твърденията си и да държи на становището си, че съдът е длъжен да се произнесе по иска по съображения, които нямат опора в действащия закон.Съдът не е длъжен да предоставя защита по искания, които не удовлетворяват процесуалните условия за редовност и допустимост.При неизпълнение указанията на съда, последният е длъжен да процедира съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /към която препраща текстът на чл. 275, ал. 2 ГПК/ и да върне подадената частна касационна жалба. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,