Определение № 3638 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инспектор И. Ц., против въззивно решение № 207 от 31.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 338/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 168 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 955/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от КОНПИ против Б. К. Б. искове за отнемане в полза на Държавата на 5 недвижими имота: широколистна гора с площ от 10.000 дка, широколистна гора с площ от 20.005 дка и широколистна гора с площ от 5.901 дка – и трите в землището на [населено място], [община], поземлен имот в [населено място] – залесена горска територия с площ от 5698 кв.м. и пасище V категория в землището на [населено място], общ. Л., обл. Л., с площ от 15 528 кв.м, както и лек автомобил марка „Фолксваген” рег. [рег.номер на МПС] и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за отнемане на имущество в полза на държавата да бъде уважено. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна Б. К. Б. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Г. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че с срещу ответника Б. К. Б. е започнала проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след получено от ТД на КОНПИ уведомление от Специализирана прокуратура за привличането му като обвиняем по ДП № 1/ 2017 г. за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, т. 2 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и т. 25 ЗПКОНПИ. Проверката обхваща периода 25.10.2008 г. 25.10.2018 г. При проверката е направен извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход, което е обусловило предявяването на настоящия иск. При съпоставяне на приходите 39 993.80 лв. и разходите 131 379.75 лв. нетният доход на Б. е отрицателна величина /- 91 385.95 лв./. Към края на проверявания период ответникът притежава имуществото, чието отнемане се претендира от КОНПИ, а именно: 5 недвижими имота: широколистна гора с площ от 10,000 дка, широколистна гора с площ от 20.005 дка и широколистна гора с площ от 5.901 дка – и трите в землището на [населено място], [община], поземлен имот в [населено място] – залесена горска територия с площ от 5698 кв.м и пасище в землището на [населено място], общ. Л., обл. Л., с площ от 15 528 кв.м., както и лек автомобил марка „Фолксваген”. Пазарната стойност на лекия автомобил е 2154 лв. съгласно заключението на автотехническата експертиза, а по отношение пазарната стойност на горските имоти и пасището, съгласно заключението на приетата пред ВТАС експертиза – пазарната стойност възлиза на 18 110.86 лв. Приетата пред ВТОС експертиза не отговаря на поставения въпрос за пазарната стойност на имотите, а вещото лице е изготвило оценка на базата на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, приложима при изкупуване на горски територии от държавни горски стопанства, която не държи сметка за това, дали горите са изсечени или не. В настоящия казус е безспорно, че горите в имотите на ответника са изсечени. Тоест, стойността на притежаваното от Б. към края на проверката имущество възлиза на 20 264.86 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че предвид липсата на значително несъответствие не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. В края на проверявания период ответникът притежава имущество на стойност 20 264.86 лв. и е налице превишение на имуществото му спрямо началото на проверявания период, към който момент той е притежавал само лек автомобил, продаден през периода. След като нетният му доход за целия период на проверката е изчислен на отрицателна величина, очевидно той не е разполагал с никакъв законен източник за увеличение на имуществото си. Това обаче би имало значение, само ако превишението в имуществото му беше над размера по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ /над 150 000 лв./. В случая несъответствието е незначително – 20 264.86 лв., тоест не е в размер, с който законодателят свързва формирането на обосновано предположение за незаконност на придобитото. Дори несъответствието да бъде изчислено съобразно схващането на КОНПИ, като към отрицателния нетен доход се прибави стойността на наличното имущество, то същото ще е в размер на 111 650.81 лв., тоест отново не е значително по смисъла на закона. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Като „приход“ или „разход“ следва да се приемат получените през системи за парични разплащания парични суми с неустановен законен източник, както и получените но банкови сметки от трети лица парични средства, за които не е установен законен източник и основание за получаването им, в случаи че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“; 2. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, средствата използвани за придобиване на впоследствие отчуждено имущество, в случаи че не е установено преобразуването им в друго имущество?”; 3. „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?”; 4. „Допустимо ли е понятието „значително несъответствие“ по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.?” и 5. „Следва ли да се приеме, че направените през проверявания период разходи за задгранични пътувания от проверяваните лица са включени /попадат/ в предвидените разходи за издръжка по данни на Националния статистически институт, показател „Потребителски общ разход“, перо „Свободно време, културен отдих и образование“ или същите са разходи на самостоятелно основание?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката а ВКС, обективирана в решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о. и решение № 283 от 16.07.2012 г. по гр. д. № 1105/2011 г., IV г. о., а третият, четвъртият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по повдигнатите пет въпроси. В мотивите към т. 1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: "Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.". Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в тълкувателното решение разрешения. На база събраните доказателства и общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от ответника имущество, изчислена съобразно разпоредбата на чл. 148 ЗОНПИ – 20 264.86 лв., което е под сумата от 150 000 лв., съдът е приел, че няма как да е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Посочил е, че дори несъответствието да бъде изчислено съобразно схващането на КОНПИ, като към отрицателния нетен доход се прибави стойността на наличното имущество, то същото ще е в размер на 111 650.81 лв., тоест отново не е значително по смисъла на закона. По допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: не е налице твърдяното от касатора противоречие с актовете на ВКС, а цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът КОНПИ следва да заплати на адвокат Г. Б. от АК - Перник, представляващ ответника по касация Б. К. Б., адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., определено от настоящия състав в размер на 1200 лв. Подадена е от КОНПИ и частна касационна жалба срещу решение № 207 от 31.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 338/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 618 от 15.05.2024 г. по гр. д. № 955/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново /погрешно посочено от ВТАС като определение № 618 от 25.05.2024 г., порок поправим по реда на чл. 247 ГПК/. С последното е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното решение № 168 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 955/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта на присъдените разноски на адвокат Г. Б. от АК - Перник на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – адвокатско възнаграждение в размер на 5166 лв. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Насрещната страна Б. К. Б., чрез процесуален представител адвокат Г. Б., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Апелативен съд - Велико Търново е приел, че КОНПИ не е ангажирала доказателства, че ответникът Б. разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че при прилагане на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й от 04.11.2022 г., дължимото възнаграждение при иск с цена 110 614.10 лв., възлиза на 9074.56 лв. С оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, приета от съсловната организация на адвокатите – Висшия адвокатски съвет, макар да може да се използва като ориентир, не обвързва съда, защото установените в нея правила за определяне на възнагражденията нарушават конкуренцията без да се преследват легитимни цели. Определеният за първоинстанционното производство размер възнаграждение – 5166 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, която произтича от самия му предмет, а не от защитавания материален интерес. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „По какви критерии следва да бъде определен за непрекомерен заявеният адвокатски хонорар в случаите, в които не са извършени действия от адвоката по полагане на грижа за събирането и представянето на многобройни доказателства, не са използвани множество доказателствени средства, липсва дирена, събрана и анализирана в голям обем трудно намирана съдебна практика, както и липсата на използване на специализирана и чуждестранна литература, при съобразяването с постановеното Решение от 25.01.2024 г. но дело С-438/2022 г. на СЕС?“ и 2. „Прилага ли се чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ за отговорността за разноски по делото, претендирани от ответната страна, независимо от изхода на делото в случаите, когато ответникът по съответния иск не е изпълнил условията посочени в чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, вр. чл. 136 и чл. 137 от закона?”. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по тях. По първия въпрос: от въззивния съд не е установена твърдяната от касатора фактическа обстановка, че не са извършени действия от адвоката по полагане на грижа за събирането и представянето на многобройни доказателства, не са използвани множество доказателствени средства, липсва анализирана в голям обем съдебна практика, както и използване на специализирана и чуждестранна литература. Съдът е констатирал, че спорът е с фактическа и правна сложност, която произтича от самия му предмет, поради което възнаграждението на адвоката е правилно определено от предходния съдебен състав на ОС - Велико Търново. Касателно втория въпрос: разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ гласи, че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. В своята практика Върховният касационен съд приема, че смисълът на тази разпоредба е, че КОНПИ не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответниците, когато те са притежавали доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не са ги представили в административното производство. Въззивното определение е в съответствие с така дадените разрешения, защото КОНПИ е поддържала исковата молба по чл. 153 ЗОНПИ пред първата, въззивната и касационната инстанция, макар, че твърдяното налично към края на проверявания период имущество е било под 150 000 лв. В случая, разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не намира приложение. С оглед липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, не следва да се обсъжда претендираното във връзка с тях допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение