Определение № 4087 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ТПК. Образувано е по молба вх.№11723/04.07.2024г. от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез М. Г. (главен инспектор - юрист), за изменение на постановеното по делото определение №3112/19.06.2024г. в частта за разноските, като ги намали поради прекомерност. Страната твърди, че адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от ответника по касационната жалба М. М. С. не е съобразено с разпоредбите на Наредба №1/2004г. към датата на сключване на първия договор за процесуално представителство, в редакцията им от ДВ бр.41/23.05.2017г. Навежда довод, че при присъждането му съдът не е съобразил актуалната съдебна практика основана на решение от 25.01.2024г. по Дело С-438/2022г. на СЕС, както и обстоятелството, че производството пред касационната инстанция е приключило в закрито заседание. Претендира за неговото намаляване, с оглед фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия. Ответникът М. М. С., чрез адвокат И. Т., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по наредбата към датата на образуване на производството и същото е заплатено, заедно със следващото се ДДС. Сочи още, че при преценка основателността на искането следва да бъде съобразено и обстоятелството, че воденото производство е единствено по причина на ищеца и същият не следва да черпи права от своето неправомерно поведение. По същество претендира искането да бъде оставено без уважение. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 19.07.2024г. С определение № 3112/19.06.2024г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, в процедура по чл. 288 ГПК, не е допуснал до касационно обжалване на въззивно решение № 106/31.05.2023 г., постановено от Апелативен съд - Варна по въззивно гр.д. № 173/2023 г. Със същото в полза на ответника по касационната жалба М. М. С. са присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски, представляващи заплатен от страната адвокатски хонорар в размер на 16 956лв. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо. Производството по делото е приключило с постановеното определение в закрито заседание, поради което възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар, страната може да направи след получаване на препис от съдебния акт, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледано по същество искането е основателно. Предмет на производството е иск с правно основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ вр. пар.5, ал .2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане на подробно описано имущество (недвижими имоти, леки автомобили и парични суми) на обща стойност 236 890лв. Договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ксационната инстанция е в размер на 16 956лв. с ДДС (л.34). Преценката за прекомерността на заплатения от страната адвокатски хонорар за касационната инстанция следва да бъде направена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа (т.З от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да бъде отчетена и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. изискването за минимален стаж. Съгласно даденото разрешение по преюдициалното запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, при извършване на тази преценка, съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските хонорари в Наредба №1/20024г., изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. В конкретния случай: производството по делото е приключило в закрито съдебно заседание, което в производството пред касационната инстанция е с най-голяма тежест, доколкото в хода на същото съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Предметът на делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед вида на предявения иск, въведените възражения и цената на същия. Процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който е изразил становище, както по допустимостта на касационното производство и наведените основания за допускане на обжалването (изложил е становище по всеки от поставените въпроси и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение), така и по основателността на касационната жалба (съдържащ анализ на доказателствата и правни доводи по отношение на отделните обекти от имуществото, чието отнемане се претендира). Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че присъдените с определение № 3112/19.06.2024 г. в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 16 956 лв., се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същите следва да се намалят на сумата 9 000 лв. (с ДДС), която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на развилото се касационно производство и обема на осъществените от процесуалния представител на ответника правни действия по осъществяване на неговата защита. В заключение, постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените такива в полза на ответника в размер 16 956 лв. бъдат намалени на 9 000 лв. (с ДДС), на основание чл.248 от ГПК. Мотивиран от горното съдебният състав