Определение № 69 от 25.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Н. Ф. чрез адв.Ф. С. против решение № 105 от 1.06.18г. по в.гр.дело № 87/18г.на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 112 от 13.12.17г.по гр.дело № 813/18г.на Районен съд – Кърджали в отхвърлителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите :1. Следва ли съдът да вземе всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди съобразно въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост ,в т.ч. и социалните и икономически условия в страната; 2.Следва ли съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доказателства и доводи на страните. Ответникът по жалбата не е взел становище. Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение е осъден Д.”Г. партнърс- Б.”, със съдружници „БКС-Христо Нанев”ЕООД и „Грийн партнърс”АД, да заплати на М. Н. Ф. сумата 11 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.05.16г.до окончателното изплащане на сумата,като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. По делото е установено, страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността сметосъбирач.На 23.05.16г.е паднал от каросерията на камиона за сметосъбиране, при което е получил счупване на гръбначния стълб в поясната област.Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 19451/3.08.16г.на ТП на НОИ София – град по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. От назначената съдебно-медицинска експертиза е установено, че причиненото на ищеца счупване на тялото на дванадесетия гръден прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата за около 8-10 месеца, наложило е болнично и последващо домашно лечение.Според вещото лице е възможно и понастоящем пострадалият да чувства болка в областта на счупването при по-тежки физически усилия, при навеждане, изправяне и неблагоприятни метереологични условия. От свидетелските показания е установено, че след злополуката ищецът два месеца е бил на легло, след което носел колан и с помощта на физиотерапевт се е раздвижвал няколко месеца. При тези данни по делото въззивният съд е счел,че сумата от 11 000 лв е достатъчна да репарира претърпените от пострадалия вреди от неимуществен характер. Поставените от касатора въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са и приложените от касатора решение 86 от 6.06.17г.по гр.дело № 3856/16г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 49 от 24.06.13г.по гр.дело № 5055/13г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 38 от 13.03.13г.по гр.дело № 323/12г.на ІІІ г.о.на ВКС и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и ги е взел предвид при определяне размера на присъденото обезщетение, включително е съобразил социалните и икономическите условия в страната, изхождайки от фактите по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІV г.о.