Определение № 324 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3605/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. О.-Ст.З. против решение № 275/28.05.2013 г. по т.д. № 299/2013 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 479/20.12.2012 г. по т.д. № 434/2012 г. на СЗОС, с което касаторът е осъден да заплати на Т. АД-С. сумата 100 000 лв. неустойка по чл.11,ал.3 на договор за наем от 19.12.2007 г., ведно със законната лихва и разноски. Ответното по касация АД е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се излага следното: 1.Въпросът за определяне съдържанието на договорната клауза на чл.11,ал.3 и доколко тя предвижда неустойка за евентуално неизпълнение на задължението да се предаде имота след прекратяване на договора за наем, е решен в противоречие с Р по т.д. 761/2008 на І т.о., че съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да измени нейното съдържание., 2. Въпросът за доказателственото значение на изявлението на страна по делото, е решен в противоречие с Р по гр.д. 1311/2009 на ІІІ г.о., че изявлението на страната, когато съдържа неизгодни за нея факти, има характер на признание. С обжалваното решение е прието следното: С писмо от 17.03.2009 г. ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора за наем, поради неизпълнение от последния за заплащане на наемната цена и е отправено предизвестие за освобождаване на имота в 14 дн.срок от получаването, което е било връчено на 19.03.2009 г. В писмения отговор и във въззивната жалба ответникът признава, че не е освободил имота, тъй като в него се намират машини и съоръжения, които охранява. С разпоредбата на чл.11,ал.3 от договора страните са уговорили размера на обезщетението при неизпълнение или забавяне на плащането на наема за период по-дълъг от два месеца, включая периода преди и след прекратяване на договора, но преди преустановяване на използуването. Дължимостта на обезщетението и след прекратяване на договора и преди освобождаване на имота от наемодателя произтича и от чл.236,ал.2 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Според ищеца общият размер на дължимото обезщетение, за периода 3 г. назад от предявяване на иска на 4.06.2012 г., възлиза на 380 160 лв. Претендират се частично 100 000 лв. Съгласно чл.11,ал.3 от договора, при закъснение в предплащането на наема, /тъй като се плаща до 5 число на текущия месец/, или разходите /за консумативи/ по ползуване на имота, по-вече от 2 месеца, наемодателят има право едностранно да развали договора, като наемателят ще дължи обезщетение в размер на двойната сума на наема за просрочения период. Всъщност въпросът на касатора се свежда да това дали уговореното обезщетение се дължи и след разваляне на договора, но преди освобождаване на имота, т.е. при продължаване ползуване на имота. Въпросът е релевантен. Налице е неясна договорна клауза по която има спор между страните и затова подлежи на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД. Приетото от съда, че чл.11,ал.3 от договора се отнася и за периода след прекратяване на договора, но преди преустановяване на ползуването, е мотивирано единствено с чл.236,ал.2 ЗЗД, без тълкуване съобразно обективните критерии регламентирани в чл.20 ЗЗД, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително представеното от касатора Р 81/7.07.2009 по т.д. 761/2008 на І т.о. и др. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.