Определение № 50139 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. П. като пълномощник на Н. Й. В., срещу въззивно решение № ІІ-32 от 20.08.2021 г. по в.гр.д. № 325/2021 г. на Окръжен съд Бургас. Жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е било обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото прекратено. На следващо място излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че е допустим самостоятелен установителен иск за собственост на парична сума, както и че е налице правен интерес от предявяването на този иск, тъй като сумата се намира по банковата сметка на наследодателя на ответниците. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост, евентуално - на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е по съдебен ред да се установява със самостоятелен иск право на собственост върху парична сума. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация С. К. Г., К. К. Г., И. К. Г. и С. К. Р. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 260447 от 16.10.2020 г. по гр.д. № 10484/2019 г. на Районен съд-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Й. В. иск за установяване по отношение на ответниците К. К. Г., С. К. Р., И. К. Г. и С. К. Г., че ищцата е собственик на 15 250 лв., представляващи нейни лични средства от общото с наследодателя на ответниците К. Т. Г. имущество и същите не са част от неговото наследство, и е прекратил производството по делото поради недопустимост на този иск. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата Н. В. положителен установителен иск за собственост на сумата 15 250 лв. е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за вложените от нея парични средства в обща банкова сметка с наследодателя на ответниците по време на фактическото им съжителство ищцата има на разположение друг иск - облигационен, чрез който да защити правата си. Посочил е също, че по начало вещни искове по отношение на пари като абсолютно заместими родово определение вещи са недопустими и е недопустимо по съдебен ред да се установява със самостоятелен иск право на собственост върху парична сума. При извършената служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение настоящият състав не установи данни за вероятна недопустимост на същото. Последователно съдебната практика приема, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива хипотези са налице например при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване; при десезиране на съда поради оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните; или когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а разгледал е иск, който не е предявен; или когато е дал защита в по-голям обем от търсената /произнасяне плюс петитум/. В този смисъл са разясненията, дадени в т.9 от ППВС № 1/1985 г. В настоящия случай такива пороци на въззивното решение не се установяват, поради което не са налице предпоставки за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. Поставеният в изложението правен въпрос относно допустимостта на самостоятелен иск за установяване на право на собственост върху парична сума, е обуславящ изхода на делото, но не осъществява специалния критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изяснено е в правната теория и в съдебната практика, че парите представляват особен вид родово определени вещи. Тяхната основна функция в гражданския оборот е да служат като законно платежно средство. Поради това интересът на лицето, което твърди, че негови парични средства са преминали в патримониума и са станали собственост на друго лице без правно основание или на отпаднало основание, е да иска връщане на тази сума. Правен способ за удовлетворяване на този интерес е предявяването на осъдителен облигационен иск - за неоснователно обогатяване, за непозволено увреждане или иск за връщане на даденото на договорно основание. Предмет на петиторните искове /установителни или осъдителни/ за защита на правото на собственост могат да бъдат само конкретни, реално определени вещи, тъй като по дефиниция вещните права винаги са конкретизирани върху определена вещ. Парите могат да бъдат предмет на петиторна защита като индивидуално определени вещи с оглед техните физически качества /банкноти, монети/, но не и като стойност, цифрова величина, която няма веществен характер. Съобразяването на тези специфики на парите като движими вещи не поражда затруднения в съдебната практика, поради което за точното прилагане на закона не се налага произнасянето на касационната инстанция по поставения от жалбоподателя въпрос. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът