Решение № 2193 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. М. С., притежаващ [ЕГН], със съдебен адрес в гр. София, 1000, [улица], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 9767/06.11.2025 г. на Административен съд Пловдив, XXX състав, постановено по адм. д. № 891 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на М. С. срещу РА № Р - 16001624002846 - 091 - 001/10.01.2025 г., издаден от С. Иванова - началник сектор, възложил ревизията и Р. Йовчева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 85/21.03.2025 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1894,68 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 827,27 лева; За 2021 г. в размер на 4605,43 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1542,60 лева и за 2022 г. в размер на 17452,75 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 3992,28 лева. В полза на Националната агенция по приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3075,20 лева. От съдържанието на КЖ може да се обоснове неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.209, т.3 АПК, поради неговото противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните съображения на жалбоподателя са конкретизирани в КЖ и са поддържани в съдебно заседание. Позовава се на съдебна практика, цитирана в КЖ, включително на приетото от ВАС, Осмо отделение в Решение № 12550/22.10.2014 г. по адм. д. № 4294/2014 г. и в Решение № 14179/23.10.2019 г. по адм. д. № 4911/2019 година. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на РА. Претендира разноски съгласно представен по делото списък и приложения към него. Ответникът по КЖ - директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки на процесуален представител. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218 АПР прецени КЖ като допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: С протокол П - 16001623205444 - 073 - 001/17.05.2024 г. са документирани резултатите от проверката на М. М. С.. Събраните при нея доказателства са приобщени към ревизията, запознала със ЗВР № Р - 16001624002846 - 020 - 001/13.06.2024 г., издадена от С. Иванова - началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК. Предмет на заповедта са задължения на РЛ за данък върху ГДО по чл.17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 година. С последваща заповед е удължен срока за завършване на ревизията. Органът по приходите, издал ЗВР е упълномощен с две заповеди с номера РД - 09 - 518/22.03.2024 г. и 21 - 2271/23.05.2024 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. С втората заповед С. Иванова е назначена на длъжноста началник сектор в отдел "Ревизии", Д "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пловдив, видно от заповеди № РД - 09 - 2277/30.11.2023 г. и РД - 09 - 519/22.03.2024 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. Според административният съд не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Съставен е РД № Р - 16001624002846 - 092 - 001/08.11.2024 г. срещу който е подадено възражение с приложени към него писмени документи. При ревизията е констатирано, че М. С. е едноличен собственик на капитала, съдружник и управлаващ субект на търговски дружества, както следва: "М - Груп Корпорейшън" ЕООД, "Миркал Инвест" ООД, "Модус Пловдив" ЕООД, "Зиха Риъл Естейт" ЕООД, "Съборна Парк Резидънс" ЕООД, "Еко Клийнинг Уайпс България" ЕООД, "Инста Кеш" ООД, "Епик Хоумс" ЕООД и "Медичи Пропърти Инвест" ЕООД. Пред ревизирания период С. е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Констатирано е, че РЛ е предоставяло заемни средства на ЮЛ и ФЛ, извършвани са разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС. От М. С. е изискана информация за източниците и размера на получените доходи, изискани са документи и обяснения. След анализ и съпоставка на имущественото състояние на РЛ с получените доходи и доказаните приходи, приходните органи са счели за налични предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмеднто финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му сътояние за ревизирания период) и за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122, ал.2 от кодекса. На основание чл.124, ал.1 ДОПК е връчено уведомление, като след съпоставката органите по приходите са установили превишаване направените разходи над декларираните и получени отк РЛ доходи за 2020 г., 2021 г. и 2022 година. Върху новоизчислените данъчни основи са определени дължимите данъци по чл.17 ЗДДФЛ, както следва: за 2020 г. - в размер на 1894,68 лева, за 2021 г. - 4605,43 лева, за 2022 г. - 17452,75 лева, ведно със съответните лихви. Съдът е отхвърлил жалбата, непризнавайки правния ефект на твърдяните дарения, направени в полза на М. С.. Според съда не са ангажирани убедителни доказателства, касателно полученият доход в размер на 83980 лева от продажбата на недвижим имот, оформена в [нотариален акт]. Съдът е посочил в решението си собствените изчисления, направени от РЛ и е обобщил, че въпреки това не са опровергани фактическите констатации на ревизията, извършена по реда на чл.122 ДОПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Решението трябва да бъде отменено, след което да се отмени и оспорения РА. М. С. е оспорил наличието на основания за провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, както и спазването на процесуалните норми за нейното приключване по този ред с РА. Счита, че са събрани достатъчно писмени доказателства и обяснения, отхвърлящи констатациите за превишаване направените разходи над приходите и доходите. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява тези доводи като основателни, т.к. е видно че РА е издаден на основание чл.119, ал.2 ДОПК, въпреки връченото уведомление за провеждане на ревизията по реда на чл.122 ДОПК. Същевременно ЗВР и ЗИЗВР са издадени, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 ДОПК. Идентични са оплакванията на касатора за допуснато нарушение, т.к. възлагането на ревизията е по общия ред, връчването на уведомление е по особения ред, а завършването на ревизията с РА, отново е по общия ред. Жалбоподателят е оспорил индивидуалният административен акт и по същество, с аргументи за неправилно начално салдо, игнориране на събрани доказателства и необективна преценка на част от тях. В тази връзка е видно по делото, че даренията, направени от Р. С. и от С. С. са оформени по един и същи начин - чрез договори за дарения, но приходните органи са признали доказателствената сила на дарението от С. С., а са отрекли резултата от дарението, осъществено от Р. С.. В подкрепа на твърдението за реално извършени дарения, са събрани писмени договори, ведно с декларациите към тях и банковите документи за преведени суми. Жалбоподателят е приложил по този повод Решение № 17/05.01.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в което на стр. 11 е направена констатация, че "... възможността на дарителят за предоставяне на средства може да се докаже с различни документи..." По делото е представен нотариален акт, оформящ сделка при която М. С. е продал апартамент в гр. Пловди, получавайки цена в размер на 83 980 евро, заплатена по банков път. Тази сума е следвало да бъде взета предвид при определяне началното салдо, а не да бъде изключена от салдото. Както сочи касаторът, за данъчен период, приключил през м.11.2022 г., на лицето е възстановен впоследствие ДДС. Основателни са твърденията на жалбоподателя за неговите разходи по кредитната му карта. Плащанията по нея съставляват кредитно салдо. По същество, те са извършени за самолетни билети, билети за концерти, хотели, пътувания, обеди и вечери на М. С. и на негови близки лица от социалното обкръжение на лицето, осъществило плащанията. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че заплатените суми винаги са били възстановявани, включително в брой. Решението на АДмС - Пловдив е неправилно и трябва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, отменящо РА. Разноски: В първоинстанционното производство М. С. е направил разноски в размер общо на 3610 лева, доказани с писмени документи, а в касационното производство е доказал разноски общо в размер на 1975,27 евро. Съобразно резултата по делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции съобразно списъците, общо в размер на 3821 евро, е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени