Определение № 253 от 19.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1659/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 4397/10.III.2020 г.) на софийското „Център В.А.К. Консулт" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 210 на Софийския апелативен съд, ТК, \/-и с-в; от 21.I.2020 г., постановено по т. д. № 2806/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1489/15Л/И.2019 г. на СГС, ТК, с-в У1-12, по т. д. № 3250/2017 г.: за осъждането на дружеството настоящ касатор - на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 89, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 6 ЗННИ -да заплати на ищеца Фонд „Научни изследвания" (Булстат[ЕИК]) сума в размер на 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди лева), представляваща авансова изплатената част възнаграждение по сключен помежду им на 30.ХI.2012г. договор за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области - 2012", ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (30.ХI.2017 г.) и до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 3 305.82 лв. (три хиляди триста и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху същата главница, дължима за периода от 6.IX.2017 г. - 29.XI.2012 г.; отхвърляйки претенцията за присъждане на мораторна лихва „над уважения размер и период".

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост, изразена в „очевидна немотивираност" и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези две обективно кумулативно съединени осъдителни претенции на Фонда да бъдели отхвърлени, ведно присъждането на всички направени от дружеството разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба софийското търговско дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдения за „вероятна недопустимост" и „очевидна неправилност" на атакуваното въззивно решение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на всички допълнителни предпоставка по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в единадесет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните пет правни въпроса:

1./ „Относно задълженията на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК?";

2./ „За процесуалните задължения на въззивната инстанция и следва ли тя да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу първоинстанционното решение, както и да обсъди всички доказателства по делото?";

3./ „Какви биха били последиците на последващо отпадане на административен елемент от един смесен фактически състав, при условие че последният първоначално е породил действие, при което е станал правопораждащ факт за сключването на граждански договор и с осъществяването на всички факти са настъпили целените гражданскоправни последици?";

4./ „Възможно ли е валидно сключен договор в търговския оборот, който е породил правни последици за страните, да бъде отменян с издаден впоследствие административен акт с обратно действие?";

5./ „Следва ли за процесния договор да се прилагат правилата на договора за изработка - по чл. 258-269 от ЗЗД?"

Произнасянето на САС по първите два въпроса било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в шест конкретно посочени решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, постановени по реда на чл. 290 ГПК, докато останалите три правни въпроса били „от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като съдебната практика по прилагането на закона в това отношение е различна".

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация Фонд „Научни изследвания" /Булстат[ЕИК]/ писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК- Кюстендил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски за касационното производство, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.Инвокиран е довод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба въпроси в подкрепа на твърдението за наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК били: „конкретни, казуистични и нямат никакво отношение към развитието на правото и точното прилагане на закона".

С молба вх. № 2828/2.IV.2021 г. по описа на ВКС с правно основание по чл. 631 ГПК, придружена с препис за връчване на противната страна, дружеството касатор е поискало спиране на производството по настоящето дело с оглед отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по 4 формулирани в нея въпроса.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското „Център В.А.К. Консулт" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Относно твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационно обжалване:

Не се констатира вероятност постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт. То е постановени по същите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска, с които е бил сезиран и първостепенния съд /СГС/: първият кондикционен, с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, а вторият - с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същевременно няма наведени от дружеството касатор доводи за ненадлежно упражняване на правото на иск от страна на Фонд „Научни изследвания", нито по отношение възприетата от съдилищата правна квалификация на всяка от двете претенции.;

2. Относно твърдението за приложно поле на касационния контрол при едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:

Съобразявайки разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗЗД за развалянето на двустранните договори по право - при пълна обективна невъзможност за единият от контрахентите да изпълни, въззивната инстанция е приела, че за наличието, респ. -отсъствието, на валидна, обвързваща страните по спора облигационна връзка, се явява ирелевантно конкретното поведение на ищеца /т.е. на Фонда/ след настъпилото прекратяване на договора, доколкото не е било в негова власт нито да предотврати, нито да отмени развалянето на същия по силата на закона. При настъпилата в резултат от последващата отмяна на класирането невъзможност на Фонда за изпълнение на задълженията му като възложител, евентуалната негова отговорност за вреди от такова пасивно поведение, „ако и доколкото се установи същото да е осъществено виновно и противоправно", следва да се реализира по друг ред, но това не се отразява на задължението на ответника /търговеца настоящ касатор/ за реституиране на даденото му по сделката. Решаващият правен извод на САС е в смисъл, че като участник в конкурсната процедура с проект, класиран за финансиране по реда на специалния Закон за насърчаване на научните изследвания, търговското дружество настоящ касатор, като лице /по чл. 63, ал. 3 ТЗ/, „пряко черпещо права от отмененият, предходно издаден индивидуален административен акт/самото класиране/, не попада в категорията лица, визирани в сочената разпоредба на чл. 105 АПК", т.е. няма качеството на „трето лице", за да се обсъжда добросъвестно ли е то или не. Несвоевременно релевираното защитно възражение на ответника по исковете /настоящ касатор/, че бил лишен от процесуалната възможност да обжалва Заповед № РД-09-122/11.11.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката за отмяна на утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от Фонда ищец, не е било обсъждано по същество от състава на САС, следва като последният е приел, че то е преклудирано.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси с номера 1, 2 и 4 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, а останалите два - с №№ 3 и 5, са с изцяло хипотетичен характер /какъв е вида на договор, по който едната страна е изпълнител, а другата е възложител?/. Следователно нито един от 5-те формулирани от касатора правни въпроса в изложението към жалбата му няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на състава на САС по конкретното дело. По отношение въпросите с поредни номера 1 и 2, погрешното отъждествява не от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Няма конкретно твърдение относно това коя от двете хипотези по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК реално се поддържа.

При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от търговеца настоящ касатор допълнителни предпоставки за това /в случая всички по т.т. 1-3 на същия законов текст/.

3. Относно твърдението на касатора „Център в.А.К. Консулт" ЕООД за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за пряк достъп до касационен контрол:

Атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно", тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено сопtга lеgеm ( относимият към разрешаване на спора закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - ехtга lеgеm (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма

4. Относно искането за отправяне на преюдициално запитване на Съда на Европейския съюз и спиране на настоящето касационно производство на това основание:

Настоящето търговско дело по описа на ВКС, е било образувано с резолюция на председателя на 1-во отделение от ТК на този съд на датата 17.IX.2020 г., а искането за отправяне на преюдициално запитване е постъпило на 2.IV.2021 г. - само 5 дни преди датата на насроченото по него закрито съдебно заседание в производство по чл. 288 ГПК. Разпоредбата на чл. 3 ГПК императивно изисква от участващите в съдебните производства лица и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. В тази връзка следва да се констатира, че макар депозирането на горната молба да е станало с препис за ответната по касация страна, не съществува възможност за своевременното му връчване, а оттам - и за валидно ангажиране на становище по допустимостта и основателността на искането от страна на законния представител на Фонд „Научни изследвания" преди провеждането на насроченото закрито заседание по делото.

По същество искането на касатора по чл. 629 ГПК е неоснователно.

Предвид разпоредбата на чл. 234, ал. 2 от ДЕО, във вр.-чл. 628 ГПК, преюдициално запитване може да бъде отправено от националната юрисдикция на страна членка, когато преюдициалното заключение на Съда на ЕС ще е от значение за правилното решаване на спора по висящо дело. Във връзка с конкретното позоваване от страна на касатора на наличие на допълнителната предпоставка по т. 2 /предл. 2-ро/ на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва да се констатира, че преюдициалното заключение не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, а има значение за акта по същество, какъвто може да бъде постановен единствено при допуснат касационен контрол. Това нормативно положение по необходимост налага извод, че преюдициално запитване без атакуваното въззивно решение да е допуснато до касационно обжалване /арг. чл. 296, т. 3, предл 1-во ГПК/ не може да бъде отправено. Искането в тази насока ще следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и константната практика на

съставите от двете отделения на ТК на ВКС, обективирана в Опр. № 300/7.VI.2018 г. на 1-во т.о. по т. д. № 644/2018 г., в Опр. № 528/16..2020 г. на 1-во т.о. по т. д. № 1703/2019 г., както и в Опр. № 24/21.I.2021 г. на П-ро т.о. по т. д. № 2972/2019 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение