Решение № 6289 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Фонд „ГВРС“, чрез ст. юриск. Първанов, срещу Решение №34735 от 23.10.2025 г., постановено по адм. дело №6101/2025 г. по описа на Административен съд – София-град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. К. Б. от [населено място], обл. Благоевград, срещу Разпореждане №4506-40-33 от 15.05.2025г. на Директор на Фонд „ГВРС“, с което е отказано изплащането на гарантирано вземане на лицето по негово заявление-декларация вх. №4502-21-8 от 31.01.2025г. Претендира разноски. Ответникът – Г. К. Б. оспорва така депозираната касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател разпореждане, първостепенният съд е приел, че административният орган не е положил всички дължими усилия да установи релевантните за спора факти, определящи и наличието или липсата на право на гарантирани вземания на Б., произтичащи от съществувалото и трудовото правоотношение с работодателя „Криейтив център“ООД със седалище в гр. София, при неговата несъстоятелност. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. С касационната жалба Директор на Фонд „ГВРС“ сочи, че от една страна Б. не е представил необходимата справка по образец от работодателя си към заявлението си до фонда, а от друга не били събрани доказателства за начислените и неизплатени обезщетения на служителя при този осигурител и това въпреки всестранната проверка, предприета от административния орган. По този конкретни оплаквания следва де се посочи, че съгласно новелата на чл.26 ал. 3 от ЗГВРСНР Директорът на Фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителя. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативно отражение за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Б. е бил в трудово правоотношение с „Криейтив център“ООД до 21.07.2024., когато страните по него са го прекратили на основание чл.325 ал.1, т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието/съкращение на щата. Не е спорно наличието на съдебно решение – това от 02.01.2025г. по т.д. №1381/2024г. по описа на СГС, с което е било открито производство по несъстоятелност на дружеството, като същото е било обявено в несъстоятелност, а последващо на дата 31.01.2025г. от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Липсват данни от работодателя-осигурител да е изготвена справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР. Или следва да се приеме, че за Б. е била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване, като освен това непредставянето на въпросната справка не е основание, за постановяване на отказ по подаденото от работника заявление. Разпоредбата на чл.8 ал.3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а съгласно чл.26 ал.2 от ЗГВРСНР, Директорът на Фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона – чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Произнасянето на органа, трябва да е мотивирано въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства от нормативната уредба, което в случая не е извършено. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Първоинстанционният съд аргументирано и точно е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Ако са били налице липсващи документи, съответното ТП на НОИ е следвало да изпълни процедурата, разписана в чл.8 ал.3 от Наредбата. Не е спазено в пълнота и изискването по чл.9 ал.1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация, вкл. и при съпоставянето на данните по заявлението с тези от Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори", касаещи конкретно Б., а не изобщо осигурителя и посочените общо 91 лица, с които той е сключил трудови договори за период от седем и половина години. По този начин административният орган е нарушил и основния принцип по чл.9 ал.2 АПК – да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това, вкл. и досежно евентуално налична релевантна за изясняване на спорните факти документация от счетоводството на осигурителя, касаещи правната връзка на обявения в несъстоятелност търговец и осигуреното лице Б.. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,