Определение № 572 от 09.02.2026 г. на ВКС по д. № 3733/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КОНПИ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд/АС/ по гр.д. №2404/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Д. Д., Е. М. и Н. Д. по чл.153 КОНПИ, за отнемане на имущество на обща стойност 244 837,90 лв. Прието е като краен извод, след преценка на посочените в мотивите доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, че не се установява значително несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 ДР ЗОНПИ, като предпоставка за отнемане на процесното имущество от ответниците. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по правните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивния съд при постановяване на крайния си акт да изложи собствени мотиви относно събраните в хода на производството доказателства, направените възражения и оспорвания от страните и да изложи мотиви защо кредитира едни, а други не?; 2. Длъжен ли е съдът при изслушване на експертни заключения, независимо дали са поискани от страните или са допуснати служебно от състава, да изложи мотиви защо кредитира или не съответните заключения?; 3. При наличието на няколко експертни заключения по допусната експертиза, длъжен ли е съдът да изложи мотиви в хипотезата, в която кредитира единия вариант на експертното заключение, а отхвърля другия?; 4. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни/респ. основателни в случаите, в които приема същите? Допустимо ли е в крайния съдебен акт да не фигурират мотиви относно изложените оплаквания за неправилността на първоинстанционното решение, наведени от страните и същите да не са обсъдени от решаващия състав? Касаторът поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните два правни въпроса: 5. Допустимо ли е суми, получени от отчуждаване на имущество, придобито през проверявания период, за което по делото не са установени законни източници на средства, в това число страната не е представила доказателства за оборване на законовата презумпция, което е в нейна тежест, да бъдат отчетени като приходи на лицата? Намира, че по въпроса към момента съдебната практика е разнопосочна и отчитането на сумите като приход на ответниците, при все че първоизточникът на средствата е неустановен, по съществото си представлява узаконяване на средства от неустановен източник и води до нарушение на основните принципи, залегнали в специалния закон.; 6. Налице ли е заобикаляне на закона и поражда ли се хипотеза на незаконен съдебен състав, когато един и същ магистрат е командирован два пъти в един и същ орган на съдебната власт, когато основанието за втората командировка е незаета щатна длъжност до провеждане на конкурс? Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с въпроса обосновава с необходимостта от тълкуване на чл.227 ЗСВ за предотвратяване на заобикалянето на закона при формиране на съдебните състави, което опорочава съдебния акт. ВКС намира, че с оглед предмета на производството, оплакванията в касационната жалба за отчетените във въззивното решение като доход на ответниците суми при формиране на извода за липса на значително несъответствие между имуществото и нетния им доход и поставения в изложението въпрос №5 следва да спре производството по делото до приключване на образуваното пред ВКС по искане на КОНПИ тълкувателно дело №1/2026 г. Тълкувателното дело е образувано по въпроса: Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани? Въпросите са обобщение на констатираните в мотивите на искането три подхода при определяне на „значителното несъответствие“ по см. на пар.1 т.3 ДР ЗОНПИ, което е от значение и по настоящото дело, видно от решаващите изводи на въззивния съд, оплакванията срещу тях на касатора в жалбата и поставените въпроси в изложението към нея. Поради изложеното и на осн. чл.292 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.