Определение № 2797 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. К., подадена чрез процесуален представител адв. Д. С. против решение № 141/09.01.2026г. постановено по в.гр.д. № 6925/2024г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1723/31.01.2024г. постановено по гр.д. № 1596/2023г. по описа на Районен съд – София, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 280 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Д. И. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация СИВЗК“, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване № 751/01.06.2017г., дължимо за м. 10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2023г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат касационни доводи за пороци на обжалваното решение отговарящи на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят отправя искане за допускане на касационното обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация СИВЗК“, чрез процесуален представител адв. Н. К. изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а евентуално за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, но е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Т.е., въззивните съдебни решения по искове с цена до 5000 лв. по граждански дела, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол. Предмет на образуваното пред Районен съд – София гражданско дело първоначално е бил предявен от Д. И. К. срещу Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация СИВЗК“ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 280 от ЗЗД с първоначална цена на иска от 24 000 лева. С определение от 04.05.2023г., производството по гр.д. № 1596/2023г. по описа на СРС е било прекратено на основание чл. 126 от ГПК в частта, в която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 21000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване № 751/01.06.2017г., дължимо за периода 01.03.2018г. до 30.09.2018г. Това определение е влязло в сила на 13.09.2023г. Така в предмета на делото е останала само претенцията за възнаграждение за м. октомври 2018г. в размер на 3000 лв. С решение № 1723/31.01.2024г. постановено по гр.д. № 1596/2023г., СРС се е произнесъл единствено по останалата висяща част от делото като отхвърлил предявения от Д. И. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация СИВЗК“, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване № 751/01.06.2017г., дължимо за м. 10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2023г. до окончателното плащане. Пренесеният пред въззивната инстанция спор е имал същия предмет, като с обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първата инстанция. При тези данни, настоящата инстанция приема, че предявеният иск, по който е образувано делото и е останало висящо, е облигационен, оценяем за парично вземане в размер под 5000 лв. – за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 3000 лв. – неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно обслужване № 751/01.06.2017г., дължимо за м. 10.2018г. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – цената на иска е под 5000 лв., а за да е допустимо касационното обжалване на въззивното решение цената на иска трябва да е над 5000 лв. съгласно посочената по-горе разпоредба. С оглед предмета на делото, въззивното решение не е и сред изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 1 и сл. от ГПК, за да подлежи на касационно обжалване. При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивното решение е изключено от обхвата на касационния контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. На това основание въззивното решение по предявения иск не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът по касация има право на поискани разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 322.12 евро с включен ДДС. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение