Определение № 5231 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 708/2026 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. К., представляван от адвокат Д. Н., против решение № 899 от 25.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1270/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1201/22.05.2025 г., постановено по гр.дело № 6269/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал.1 от СК от жалбоподателя против Д. М. А. за признаване за установено, че Р. К. е изключителен собственик на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, по силата на пълна трансформация на лично имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в [община], [населено място], [улица], с площ от 948 кв. м., заснет по КК с идентификатор № *.*.* на [населено място], ведно с построените в имота: жилищна сграда, застроена на 32 кв. м., на два етажа, с кадастрален идентификатор № *.*.*. – сграда, гараж с идентификатор № *.*.*.* – сграда * на уличнорегулационната линия, на площ от 19 кв. м. и постройка на допълващо застрояване, сграда с кадастрален идентификатор № *.*.*. – сграда * на площ от 35 кв. м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в поземления имот, образуващ урегулиран поземлен имот УПИ *-* в кв. * по подробния устройствен план на [населено място].

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът неправилно е ценил факта, че процесният имот е закупен със средства, получени от ищеца като дивидент, изплатен за дялове, придобити преди брака и от натрупана печалба на ЕООД от преди брака на страните.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, имащи значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посочва следните въпроси като правни:

1.Представлява ли лично имущество на съпруг по смисъла на чл. 23, ал. 1 и ал.2 СК сумата от изплатен дивидент по време на брака, когато е доказано, че капиталът или печалбата, от които произлиза дивидентът, са настъпили или са били натрупани преди сключването на брака, и в противоречие ли е със съдебната практика на ВКС изводът на въззивния съд, че релевантен е само моментът на постъпване на сумата в патримониума на съпруга (по време на брака), а не произходът й?

2.Следва ли, при преценката за произхода на средствата по чл. 23, ал. 1 СК, съдът да съобразява икономическата логика и действителния произход на капитала, а не само формалния момент на изплащане на дохода, и как следва да се тълкува обхватът на понятието „лично имущество", за да се гарантира защита на собствеността, придобита преди брака?

3.Следва ли доходът от дивидент да се приравнява на доход от труд или на доход от търговска дейност по смисъла на чл. 21 от СК, при положение, че качеството „съдружник" само по себе си не съставлява осъществяване на търговска дейност?

4. Приложима ли е презумпцията за съвместен принос по отношение на гражданските плодове (дивиденти) от вещи и права, които са индивидуална собственост на единия съпруг?

5. Следва ли въззивният съд да направи самостоятелен анализ на доказателствата и правните доводи на страните, или може да препрати към мотивите на първата инстанция, без да отговори на специфичните оплаквания във въззивната жалба относно характера на получените дивиденти?

6. Длъжен ли е съдът служебно да преквалифицира иска и да даде нови указания за доказателствената тежест, когато след доклада по делото е прието ново задължително ТР, променящо правната квалификация? Този въпрос е поставен при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответната страна Д. М. А., представлявана от адвокат Н. Б.- А., депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва поставените въпроси да имат характер на правни. Ответникът по жалбата сочи, че решението е съобразено с Тълкувателно решение №2/2025 г. по т.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, което решение дава отговор и на поставените от касатора въпроси.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец по иск за защита на право на собственост върху недвижим имот, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на ОС-Бургас е приел от фактическа страна, че е безспорно, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са придобили право на собственост върху процесния имот, чрез договор за покупко- продажба за сумата от 41000 евро, която сума е била преведена по банков път. Установил е, че едноличният собственик на капитала на „АВИ 7“ ЕООД - Р. К. – е взел решение на 05.11.2019 г. за изплащане на дивидент от неразпределената печалба за минали години и от печалбата за 2018 г. в размер на 147113,16 лв., като след приспадане на данък в размер на 7355 лв. е взел решение да се изплати сума в размер на 139758,16 лв., която сума е изплатена на Р. К. по сметка на 26.11.2019 г., с посочено основание - изплащане на дивидент. Обсъдил е показанията на двамата разпитани по делото свидетели – В. И. С. и С. С. А.- братовчедка на въззиваемата. От показанията на свидетеля С. съдът е установил, че той работи с ищеца от 2005 г., че Д. не е работила във фирмата на Р.. Свидетелят установявал, че ответницата не е участвала в дейността на фирмата на мъжа си. Показанията на свидетелката С. А., установявали обратното- че Д. е работила в „АВИ 7“ ЕООД, както и в „Маджико Вияджо“ ЕООД, а впоследствие в „Мартинели"“ и в „Британика“, че въззиваемата е готвила, чистила, водила децата по лекари/децата на К. от първия брак и осиновеното му дете на Д./, като е полагала постоянни грижи за тях. Успоредно с това е била студентка задочно и е учила „Туризъм“ в Колежа по туризъм. Като се е позовал на практиката на ВКС- ТР № 2/20.01.2025 г. на ВКС по т.д. № 2/2022 г., ОСГК - съдът е приел, че по силата на чл.23, ал.1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Съдът е посочил, че тази норма следва да бъде тълкувана стеснително и следователно лични са тези вещи, които са придобити по време на брака изцяло и само с лично имущество по смисъла на чл.22, ал.1 СК. Приел е още, че макар и влоговете да са лична собственост на съпруга-титуляр, влагането на тези лични средства в закупуване на недвижим имот, както е в случая, не води до реализация на лична собственост по смисъла на чл.23, ал.1 СК. Извел е извод, че придобиването на право на собственост върху недвижим имот по време на брака с доход от дивидент не представлява трансформация на лични средства. Съдът е обсъдил оплакванията на ищеца във въззивната жалба и ги е приел за неоснователни. Приел е, че доказателствената тежест е правилно разпределена от първоинстанционния съд. Посочил е, че страните са били наясно по какъв иск се защитават. Посочил е, че районният съд правилно е приложил материалния закон. Уточнил е, че единствено в случаите, когато получените суми от търговска дейност на съпруг са били реализирани в търговско предприятие, касаещо пряката дейност на търговеца, може да се говори за лична собственост на съпруга-търговец, изключваща СИО. Посочил е, че не отговаря на истината, че дивидентът е пряко свързан с личното имущество на ищеца, тъй като е изплатен за дялове в ЕООД, придобити преди брака, тъй като няма значение дали сумите са придобити преди или след брака, те не представляват такива по смисъла на чл.23, ал.1 СК или такива по чл.22, ал.1, изр.първо СК, поради което е приел, че представените пред въззивната инстанция доказателства не променят изводите на съда. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на районния съд, съставът на ОС-Бургас е потвърдил обжалваното решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Първите четири въпроса в изложението към касационната жалба, така както са формулирани, не са обуславящи волята на въззивния съд. Решаващият състав не е развивал съображения в обжалваното решение за правния характер на дивидента, за икономическата логика и действителния произход на вложения капитал в сделка, сключена по време на брака и не е приравнявал дивидента с доход от труд. Въпросите касаят основния въпрос за спора, а именно дали представлява лично имущество недвижим имот, придобит по време на брака, със средства от дивидент на единия съпруг от дялово участие в търговско дружество. Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ОСГК, в мотиви на което е разяснено, че имуществото, за което законът признава възможност да претърпи трансформация по смисъла на чл. 23 СК е само личното имущество по чл. 22, ал. 1 СК, разяснено е още, че личното имущество по чл. 22, ал. 2 и 3 СК може да се трансформира отново в лично, само ако новопридобитото имущество има същото предназначение като трансформираното лично. Изрично е посочено, че освен вещните права по чл. 22 СК, индивидуално притежание на съпрузите са и други имуществени права, включително придобитите по време на брака вземания с различен произход (възнаграждения и обезщетения по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждения и др.), както и паричните влогове. Разяснено е, че трансформация с тях не е допустима, т. е. придобиването на недвижим имот с тези средства не обуславя лична собственост по чл. 23 СК. Затова, приетото от въззивния съд, че придобиването на недвижимия имот със средства от банков влог, дори и те да са набрани от дивидент на ищеца от участието му в търговско дружество, не обуславя трансформация на лично имущество, е напълно в съответствие с тълкувателния акт. Ето защо, от една страна поставените въпроси в изложението към касационната жалба не са обуславящи решението на въззивния съд, а основният въпрос касаещ възможността за трансформация на имущество, придобито по време на брака със средства от влог, за които се твърди да са набрани от дивидент, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поради това не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК спрямо първите четири поставени въпроса.

Следващият пети въпрос има процесуалноправен характер и касае задълженията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора. Няма колебание в практиката на ВКС, че въззивният съд, съобразявайки ограниченията на чл.269 от ГПК, дължи да обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи относимите факти, които приема за установени, да мотивира собствени правни изводи като се произнесе и по поддържаните във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона. Съобразно с нормата на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд дължи излагането на мотиви към решението си, които следва да съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства. Напълно съобразявайки тази практика съдът е изготвил решението си по спора. В същото са дадени отговори на относимите към спора твърдения, възражения и оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, като подробно и съобразявйки практиката на ВКС въззивният състав е обсъдил дали вложените в закупуването на процесния имот средства имат характер на лично имущество по чл. 22 СК. Изложените мотиви от съда са ясни, а изводите обосновани, поради което по поставения въпрос няма основание да се допуска решението до касация.

Шестият поставен въпрос в изложението към касационната жалба не е може да послужи за допускане на решението до касация, на посоченото селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава обосновка не е направена от касатора. На следващо място- съдът е квалифицирал предявения иск съобразно наведените фактически твърдения и формулираното искане към съда. Твърденията за факти и търсената защита, съответно и правната квалификация не се променят от постановените тълкувателни решения. Не се установява по делото съдът да се е произнесъл по непредявен иск или по незаявени факти. Ето защо, въпросът не е обуславящ и не може да послужи за допускане на решението на ОС-Бургас до касация.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1975 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2026 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от Д. А. на адвокат Н. Б.- А..

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.