Определение № 788 от 16.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3375/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника С. И. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. П. Н. срещу определение № 9075 от 30.04.2014г. по гр. дело № 5372/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане от 21.02.2014г. по гр. дело № 28365/2012г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 61 състав, с което е върната въззивната жалба на С. И. Н. срещу решение № ІІ-61-284 от 22.11.2013г. по гр. дело № 28365/2012г. на СРС на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за ново разглеждане. Ответницата Д. К. Б. /ищец в първоинстанционното производство/ от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане е за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ и произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, по който давността е изтекла, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 28.05.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Поради това не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение