Определение № 272 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4627/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№7612/15.06.2017г., подадена от И. Д. Г. от [населено място], срещу решение №181/04.05.2017г., постановено от Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№162/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против [община] иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът И. Д. Г. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ ПИ с кадастрален номер 114022, целият от 4.004 дка по КВС на [населено място]. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, както следва: 1.Прекъсва ли се упражняването на фактическа власт върху имот /земи с включването на имота/земите в ТКЗС, ДСЗ и други образувани въз основа на тях селскостопански огранизации; 2.Тече ли давностен срок за придобиване на имот по време на коопериране чрез включването на имота/земите в ТКЗС, ДЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански огранизации. Излагат се също и съображения, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение №456/03.06.2010г. по гр.д.№835/2009г. на Първо ГО на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: И. Д. Г. е предявил срещу [община] иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с твърдението, че имотът е принадлежал на неговия наследодател Д. Г. И., което обстоятелство се удостоверява от опис-декларация за членство в ТКЗС, договор от 1947г. и клетвена декларация, които документи обаче са унищожени. Твърди, че наследодателят ползвал имота до 1964г., когато е бил предаден на ТКЗС, след което през 1992г. след подадено заявление по ЗСПЗЗ е предоставен за ползване с протокол от О. до утвърждаване на плана за земеразделяне. Когато поискал да се снабди с констативен нотариален акт за правата си обаче установил, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост. С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен. За безспорно е прието, че И. Д. Г. е наследник на Д. Г. И., починал на 20.12.1974г., който е вписан като член-кооператор в списъка на кооператорите в ТКЗС – [населено място] с обозначение на земята за лично ползване – дворно място, застроено 0.090 дка, незастроено 2.410 дка и ниви 3.200 дка. Взето е предвид обстоятелството, че на 09.11.2009г. земеделска земя с площ от 4.004 дка, част от която е процесната, е актувана като частна общинска собственост с АЧОС №4212, съставен на основание заповед №176/24.11.2008г. на директора на ОД „З“-П. и протоколно решение №1/15.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Взето е предвид обстоятелството, че с протокол от 25.06.1992г. ПК-гр.Долна Митрополия след като е разгледала заявление и декларация вх.№3377/26.05.1992г., е предоставила на И. Г. за временно ползване до утвърждаване и прилагане на плана за земеразделяне земеделска земя в размер на 2 дка дворно място в землището на [населено място], като подобни документи /заявление и декларация/ не са представени по делото, за да може да се прецени тяхното съдържание и компетентният орган не е възстановил правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Прието е, че доколкото с протокола от 26.05.1992г. на И. Г. е предоставена земя за ползване, то същият е имал качеството „държател“, а не „владелец“, основал е своята фактическа власт на този протокол, поради което в случая не може да се говори за владение. Прието е също така, че по делото не е установено държането да е прерастнало във владение, още повече, че свидетелските показания по делото са противоречиви по основни въпроси – твърди се, че И. Г. е работил мястото, а се казва, че не всяка година; след това не е садил нищо, в същото време друг свидетел заявява, че И. ползва имота от около 20 години, но в показанията му не се съдържат никакви данни относно намерението, с което е работил имота. Прието е, че липсата на доказателства за осъществяване на владение в своя полза не дава възможност да се приеме, че И. Г. независимо от изтеклия продължителен период от време от предоставянето на имота до издаването на акта за общинска собственост е придобил правото на собственост върху него на основание придобивна давност. За неоснователна е приета и претенцията за придобиване правото на собственост въз основа на наследяване, тъй като към момента на смъртта на неговия наследодател през 1974г. имотът е бил включен в ТКЗС и следва да се счита за новооткрито наследство след влизане на ЗСПЗЗ в сила и правото на собственост следва да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ с постановено от ПК /ОСЗ/ конститутивно решение, какъвто акт по делото няма. Твърдението на предявилото иска лице, че правото на собственост на наследодателя Д. Г. се установява от опис-декларация за членство в ТКЗС и договор от 1947г., които обаче са унищожени според представено по делото удостоверение, не са обсъдени. И доколкото претенцията на предявилото иска лице се основава именно на твърдение за осъществило се в полза на наследодателя придобивно основание с оглед позоваване на тези писмени доказателства, данни за съществуването на които се съдържат в показанията на св.Д. В. Г., следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос, а именно прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон към момента на подаване на касационната жалба/ с оглед разрешението на въпроса, съдържащо се в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №456/03.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№835/2009г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение