Определение № 811 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 671/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. З. срещу решение № VI-57 от 27.04.2012 г. на Бургаския окръжен съд, въззивно отделение, VI-ти граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 548 от 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 270 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 377 от 2009 г. на Несебърския районен съд за допускане на делбата на две сгради /сграда с идентификатор 51500.506.402.1 и сграда с идентификатор 51500.506.402.2, находящи се в ПИ с идентификатор 51500.506.402 по кадастралната карта на [населено място], к.к.”Сл. бр.-з.”/ и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. З. иск за делба на тези сгради. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторката твърди, че решението противоречи на посочена от нея задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните въпроси: 1. Може ли в производство започнало и развило се при действието на новия ГПК от 2007 г. съдът да отхвърли иск за делба на сграда, за която в исковата молба ищецът не е посочил изрично придобивно основание, при условие, че с исковата молба се претендира за делба и на дворното място, върху което е изградена сградата, за което е посочено, че е придобито по наследство и след като не е установено друго /не е установено противопоставимо право на собственост на трето лице върху тази сграда/, 2. Спазил ли е съдът регламентираното от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на лицето на справедливо гледане и решаване на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд. В писмен отговор от 02.08.2012 г. ответницата по жалбата Т. П. Г. оспорва жалбата. Останалите ответници К. П. А., М. Я. С., Добрина Я. Ц. и З. Я. Д. не вземат становища по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба на процесните две сгради, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не било изследвано дали и на какво основание е възникнала съсобственост върху тези сгради, а посоченото от ищцата в исковата молба основание наследяване от К. А. се доказвало само по отношение на земята, но не и по отношение на изградените върху нея 16 бр. павилиони, които фактически представляват и са заснети по кадастралната карта на града като две сгради. От доказателствата се установявало, че павилионите били изградени след реституцията, но преди договора за делба от 1994 г. от единия съсобственик К. П. А.. Поради това не можело да се приеме, че ищцата е придобила правото на съсобственост върху тези павилиони на заявеното от нея основание- наследяване от дядо й К. Я. А.. С оглед на тези мотиви в решението на въззивния съд първият поставен от касаторката правен въпрос /може ли в производство започнало и развило се при действието на новия ГПК от 2007 г. съдът да отхвърли иск за делба на сграда, за която в исковата молба ищецът не е посочил изрично придобивно основание, при условие, че с исковата молба се претендира за делба и на дворното място, върху което е изградена сградата, за което е посочено, че е придобито по наследство и след като не е установено друго /не е установено противопоставимо право на собственост на трето лице върху тази сграда/ е съществен за делото. В никое от посочените от касаторката решения на съдилищата /ППВС № 4 от 30.10.1964 г. по гр.д.№ 5 от 1964 г., решение № 51 от 15.06.2009 г. по т.д.№ 110 от 2009 г. на Бургаския апелативен съд, определение № 683 от 14.07.2009 г. по гр.д.№ 3954 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 526 от 02.10.1995 г. по гр.д.№ 403 от 1995 г. на ВС, Първо г.о., решение № 168 от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 844 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 592 от 12.06.1991 г. по гр.д.№ 356 от 1991 г. на ВС, Първо г.о./ няма произнасяне точно по този въпрос. По него обаче е налице неяснота в закона и липсва съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия