Решение № 2448 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 1832/14.11.2025 г., постановено по адм. д. № 235/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен ревизионен акт № Р-22001023002858-091-001/07.12.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Н. П. Ч. са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец в размер на 19 111, 16 лв. и лихви за забава в размер на 9403, 41 лв. за данъчни периоди 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2021 г., задължения за ДОО за самоосигуряващи се в размер на 2720, 46 лв. и лихви за забава в размер на 975, 36 лв. за данъчни периоди 2019 г. и 2021 г., задължения за здравни вноски за самоосигуряващи се в размер на 1462, 76 лв. и лихви за забава в размер на 414, 31 лв. за данъчни периоди 2109 г., 2021 г. и 2022 г., задължения за УПФ за самоосигуряващи се в размер на 919, 08 лв. и лихви за забава в размер на 329, 51 лв. за данъчни периоди 2019 и 2021 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – Н. П. Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001023002858-020-001/12.05.2023 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Н. П. Ч. за установяване на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за данъчни периоди от 2017 г. до 2022 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22001023002858-092-001/09.11.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-2200102300258-091-001/07.12.2023 г. В хода на ревизионното производство е установено, че за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Н. П. Ч. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За 2021 г. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която се декларирани доходи от трудови правоотношения. В хода на ревизията е установено, че през 2021 г. лицето е получило суми от наложени платежи от Еконт експрес ООД в размер на 10 261, 84 лв. Дадени са обяснения, че по-голямата част от сумата е получена от продажбата на лични вещи. Органите по приходите са направили извода, че лицето е извършвало независима икономическа дейност – продажба на стоки чрез куриерското дружество, за което е получавало облагаеми доходи. Същите са декларирани в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е е определен данък в размер на 483, 62 лв. От декларираните доходи в размер на 3224, 15 лв. органите по приходите са приспаднали определените при ревизията задължителни осигурителни вноски по КСО и по ЗЗО в размер на 1084, 20 лв. определена е годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2139, 55 лв. и дължим данък 320, 99 лв. В хода на ревизията е установено, че по банковата сметка на Н. Ч. за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г. са постъпили суми в общ размер 161 624, 80 лв. с наредител Worldpay AP ltd и основание AIRBNB, като сумите са постъпвали всеки месец. Сумите, постъпили по банковата сметка на лицето са изразходвани с основания тегления от ATM в България и в чужбина и плащане при търговци в България и в чужбина. В предоставения отговор от банката е посочено, че е извършена проверка, при която не са установени данни за упълномощени лица да оперират със средствата по банковата сметка. Органите по приходите са приели, че Н. Ч. е физическо лице, което извършва дейност по краткосрочно отдаване под наем на апартамент чрез онлайн платформа AIRBNB IRELAND. Прието е, че лицето е данъчнозадължено лице и на основание чл. 6 от ЗДДФЛ за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина. Направен е извод, че Н. Ч. е следвало да формира облагаем доход от стопанска дейност като едноличен търговец на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и да подаде годишна данъчна декларация съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Определена е данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, след като са приспаднати 20 процента разходи, начислени върху получените суми – приходите за всяка от годините и е определен дължимия данък за процесните периоди. При условията на приемане, че Н. Ч. е извършвал стопанска дейност през 2019 г. и 2021 г. е съобразено, че дължи осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. Следвало е да подава месечни декларации образец 1 и годишна декларация образец 6 съобразно изискванията на наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начините и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За 2019 г. е прието, че Н. Ч. като самоосигуряващо се лице е следвало да прави месечни авансови осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход в размер на 560 лв. определени са авансови вноски за ДОО в размер на 414, 40 лв. и за УПФ – ДЗПО в размер на 140 лв. определени са окончателни вноски за ДОО в размер на 1728, 86 и за УПФ в размер на 584, 08 лв. За 2021 г. е прието, че Н. Ч. е следвало да прави месечни авансови осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход в размер на 650 лв., за което е следвало да подаде декларация образец 1. Определени са авансови вноски в размер на 577, 20 лв. за ДОО и 195 лв. за УПФ. Предвид извършваната от лицето стопанска дейност органите по приходите са приели, че лицето дължи здравноосигурителни вноски в качеството си на самоосигурявашо се лице. За 2019 г. са определени здравни осигуровки в размер на 1065, 56 лв., за 2021 г. не са определени окончателни здравноосигурителни вноски, за 2022 г. е определена разлика за довнасяне в размер на 85, 20 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, същият е отменен. Първоинстанционният съд е съобразил представеното в хода на съдебното производство споразумение от 17 август 2016 г., съгласно което Н. Ч. в качеството му на доверител предоставя на В. А. Г. в качеството му на довереник разплащателната си сметка в Райфайзен България за извършване на платежни операции и пълен достъп до електронното банкиране на банковата сметка, както и до всички дебитни и кредитни карти, свързани със сметката. Първоинстанционният съд е направил изводи, че е постъпленията по сметката на ревизираното лице не са негов доход, същите са били имущество на третото лице и то се е разпореждало с тях в свой интерес, а не в полза на ревизираното лице. Приел е, че при съобразяването на това обстоятелство Н. Ч. не е самоосигуряващо се лице и не дължи ДОО и УПФ за самоосигуряващи се лица за 209 г. и 2021 г. и здравни осигуровки за данъчни периоди 2019 и 2021 г. заедно със съответните лихви. Решението е неправилно. Спор между страните по отношение на фактите не е имало в производството пред първоинстанционния съд, същите са правилно установени. Установено, че по банковата сметка на Н. Ч. за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г. са постъпили суми в общ размер 161 624, 80 лв. с наредител Worldpay AP ltd и основание AIRBNB, като сумите са постъпвали всеки месец. Сумите, постъпили по банковата сметка на лицето са изразходвани с основания тегления от ATM в България и в чужбина и плащане при търговци в България и в чужбина. В предоставения отговор от банката е посочено, че е извършена проверка, при която не са установени данни за упълномощени лица да оперират със средствата по банковата сметка. правилно Органите по приходите са приели, че Н. Ч. е физическо лице, което извършва дейност по краткосрочно отдаване под наем на апартамент чрез онлайн платформа AIRBNB IRELAND. Прието е, че лицето е данъчнозадължено лице и на основание чл. 6 от ЗДДФЛ за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина. Направен е извод, че Н. Ч. е следвало да формира облагаем доход от стопанска дейност като едноличен търговец на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. При решаването на спора, таз съдебна инстанция съобразява, ,че видовете доходи са посочени в чл. 10 от ЗДДФЛ, като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане, доходите могат да бъдат парични и непарични. Придобиването на доходите е регламентирано в чл. 11 от ЗДДФЛ, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода при безналично плащане. Получените доходи от лицето са от известен източник и представляват облагаеми доходи по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Правно относимо обстоятелство е доходът да е изплатен и да е облагаем, което е установено по делото. Несъмнено е установено, че по банковата сметка на Н. Ч. в Кей Би Си Банк България ЕАД за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г. са постъпили суми в общ размер на 161 624, 80 лв. с наредител Worldpay AP Ltd и с посочено основание Airbnb, като сумите са постъпвали всеки месец. При съобразяване на приложимостта на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, така направените изводи не могат да бъдат отречени от представеното в хода на производството пред първоинстанционния съд споразумение от 17 август 2016 г., съгласно което Н. Ч. в качеството му на доверител предоставя на В. А. Г. в качеството му на довереник разплащателната си сметка в Райфайзен България за извършване на платежни операции и пълен достъп до електронното банкиране на банковата сметка, както и до всички дебитни и кредитни карти, свързани със сметката. По делото липсват доказателства, че получените суми представляват необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че това споразумение не е било оспорено от приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази и постъпилия отговор от Кей Б и Си Банк България ЕАД, в който е посочено, че няма данни за упълномощени лица, които да оперират със сметката. При съобразяването на тези обстоятелства, правилно органите по приходите са приели, че Н. Ч. е физическо лице, което извършва дейност по краткосрочно отдаване под наем на апартамент/къща за гости чрез онлайн платформата AIRBNB Ireland. Краткосрочното отдаване на имот на туристи е туристическа дейност. Туристическите услуги а стопанска дейност и лицето, което ги предоставя следва да прилага чл. 26 от ЗДДФЛ. Н. Ч. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчнозадължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. При съобразяване на така направените изводи, неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на недължимостта на ДОО и УПФ за самоосигуряващи се за данъчни периоди 2019 г. и 2021 г. за определените задължения за ЗО за самоосигуряващи се за 2019 г. и 2021 г. При съобразяване на обстоятелството, че Н. Ч. е извършвал стопанска дейност през 2019 г. и 2021 г. е съобразено, че дължи осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. Следвало е да подава месечни декларации образец 1 и годишна декларация образец 6 съобразно изискванията на наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начините и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За 2019 г. правилно е прието, че Н. Ч. като самоосигуряващо се лице е следвало да прави месечни авансови осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход в размер на 560 лв. определени са авансови вноски за ДОО в размер на 414, 40 лв. и за УПФ – ДЗПО в размер на 140 лв. определени са окончателни вноски за ДОО в размер на 1728, 86 и за УПФ в размер на 584, 08 лв. За 2021 г. правилно е прието, че Н. Ч. е следвало да прави месечни авансови осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход в размер на 650 лв., за което е следвало да подаде декларация образец 1. Определени са авансови вноски в размер на 577, 20 лв. заа ДОО и 195 лв. за УПФ. Предвид извършваната от лицето стопанска дейност органите по приходите правилно са приели, че лицето дължи здравноосигурителни вноски в качеството си на самоосигурявашо се лице. За 2019 г. са определени здравни осигуровки в размер на 1065, 56 лв., за 2021 г. не са определени окончателни здравноосигурителни вноски, за 2022 г. е определена разлика за довнасяне в размер на 85, 20 лв. съобразява се обстоятелството, че за 2021 г. не са установени допълнителни задължения. Н. Ч. е извършвал продажби на стоки чрез Еконт експрес ООД, от които е получавал облагаеми доходи, декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. С декларацията е декларирана печалба от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 3224, 15 лв. и дължим данък в размер на 483, 62 лв., който не е внесен. Предвид чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО, правилно органите по приходите са установили, че лицето дължи осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, които са приспаднали от декларираната печалба. В резултат годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ е намалена на 2139, 95 лв., съответно е определен дължим данък в размер на 320, 99 лв. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд, което следва да бъде отменено, вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на Н. Ч. срещу ревизионния акт.. Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател, което е основателно, следва да му се присъдят разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 2431, 43 евро. При съобразяване на обстоятелството на отмяна на първоинстанционното съдебно решение, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят и разноски за производството пред първоинстанционния съд в размер на 1771, 71 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение