Определение № 985 от 27.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 125/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15547/08.12.2025 г. на „Троя стил“ ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя П. Ч., чрез пълномощника адвокат М. М., срещу въззивно определение № 1664/10.11.2025 г. по в.ч. гр. д. № 994/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното определение. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Приел е наличие на техническа грешка в представено от насрещната страна писмено доказателство, след което сам е поправил грешката при липса на законово основание за това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 393/08.08.2025 г. по гр. д. № 682/2021 г. на Районен съд - Павликени, с което е оставена без уважение молбата на „Троя стил“ ЕООД за изменение на определение № 548/31.10.2024 г. в частта за разноските. Въззивният съд е приел за установено, че производството по гр. д. № 682/2021 г. по описа на РС – Павликени е образувано на 06.10.2021 г. по иск на „Троя Стил“ ЕООД против ЧСИ С. К. и „Троя 2000“ ЕООД за приемане за установено между страните, че товарната рампа, находяща се в УПИ *, в квартал 183 по ПУП на [населено място], [улица], е обща част по смисъла на закона, тъй като представлява единствен товарен вход/изход към втория етаж на сградата, който е собственост на ищцовото дружество. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника ЧСИ С. К., чрез адвокат М. Г., в който се поддържа процесуална недопустимост на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение. Към отговора е представено пълномощно с дата 18.01.2021 г., с което ЧСИ К. е упълномощила адв. М. Г. да я представлява по гр. д. № 682/2021 г. на РС – Павликени до приключването му пред всички инстанции. На гърба на листа съдът е констатирал наличието на договор за правна защита и съдействие с посочена дата 18.01.2021 г., с предмет - изготвяне на отговор на искова молба, процесуално представителство и защита по гр. д. № 682/2021 г. на РС – Павликени, като в договора е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение от 900 лева е заплатено в брой. На 23.06.2022 г. е проведено първо заседание по делото, в което ответникът ЧСИ С. К. е била представлявана от адвокат. С протоколно определение исковата молба спрямо този ответник е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото в тази част е прекратено, а ищецът „Троя Стил“ ЕООД е осъден да заплати на К. съдебни разноски от 900 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. С определение № 1009/07.11.2022 г. по в. ч. гр. д. №721/2022 г. на ОС-Велико Търново е отменено определение от 23.06.2022 г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 11.11.2022 г. първоинстанционният съд е оставил отново исковата молба без движение с указания до ищеца за отстраняване на констатирани нередовности. С влязло в сила определение от 31.10.2024 г., потвърдено с определение от 20.12.2024. г на ОС-Велико Търново, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, като ищецът „Троя стил“ ЕООД е осъден да заплати на ответника ЧСИ С. К. 900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба срещу прекратителното определение е инкорпорирана молба от „Троя Стил“ ЕООД по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. В нея ищцовото дружество е релевирало оплаквания, че присъдените разноски на ЧСИ К. са прекомерни, доколкото са заплатени за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, а искът не е разгледан от първата инстанция, вкл. не е изготвена и допуснатата СТЕ, както и не е съобразена актуалната практика на СЕС. С определение от 08.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Троя стил“ ЕООД за изменение на определение № 548/31.10.2024 г. в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че след прекратяване на делото в полза на ЧСИ К. се дължат разноски на основание чл. 78 ал. 4 ГПК. Посочено е, че в преценката си съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Съдът е приел, че действителната фактическа и правна сложност на производството е висока, предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника, вкл. вида на спора и защитимия материален интерес. Отчел е, че пълномощникът на К. е изготвил мотивиран писмен отговор на исковата молба, с който е направил и доказателствени искания, представлявал е ответника в проведеното заседание, а производството е продължило повече от три години. Направен е извод, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 900 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК. Обстоятелството, че производството по делото е прекратено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, не е основание за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото връщането от съда на искова молба като нередовна е настъпило след осъществена процедура по чл. 131, ал. 1 ГПК и подаден в срок мотивиран писмен отговор на исковата молба. Адвокатският хонорар е заплатен преди прекратяване на производството, настъпило поради процесуалното поведение на ищеца. Като неоснователни са приети и оплакванията, че договорът за правна защита и съдействие е с невъзможен предмет, след като е сключен на 18.01.2021 г., а исковата молба е подадена на 06.10.2021 г. Посочено е, че се касае до техническа грешка относно годината на сключването му, като това обстоятелството не е основание да не се присъдят разноски в полза на ответника. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението от 900 лева е за изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представително и защита по гр.д.№682/2021г. по описа на РС – Павликени, които действия са осъществени. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран правен въпрос по смисъла на посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на въззивния съд при неговото решаване. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъжда наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че производство по чл. 247 ГПК се открива, когато се констатира несъответствие между формираната действителна воля на съда и отразената в диспозитива на съдебния акт, а оплакванията на жалбоподателя касаят констатирана техническа грешка в документ, изходящ от една от страните по делото. В случая, с оглед всички обстоятелства съдът е приел, че в представения договор за правна защита и съдействие е налице техническа грешка относно посочената година на сключване, но след той като съдържа коректния номер, под който е образувано гражданското дело, следва да се приеме, че е сключен във връзка с процесуалната защита по същото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.