Определение № 747 от 07.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Обединена българска банка”АД срещу решение № 913 от 5.05.16г., постановено по в.гр.дело № 4630/15г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 7.07.15г.по гр.дело № 2779/12г.на Софийски градски съд,І-19 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против Т. С. Симеонов и В. М. К. с правно основание чл.135 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по правни въпроси,формулирани в изложението.Прилага съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Т. Т. Симеонов /правоприемник на Т. Симеонов/чрез В. М. К. счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. С определение № 176 от 5.06.17г.състав на ІV г.о. на ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 2/17г.на ОСГТК на ВКС. След приемане на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.19г.по ТД № 2/17г.на ОСГТК на ВКС, с определение № 291 от 25.07.19г. делото е възобновено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между банката –ищец от една страна и от друга – „Пропърти Сим „ЕООД и „Нов дом Симеонов”ЕООД,чийто управител и едноличен собственик на капитала е Т. С. Симеонов, като съдлъжници бил сключен договор за „Бизнес ипотечен кредит”на 27.08.08г.,по силата на който е отпуснат и усвоен кредит в размер на 1 000 000 евро,обезпечен чрез договорни ипотеки върху два недвижими имота,като в съответствие с чл.5 т.2 размерът на обезпечението бил повече от 140% от размера на кредита.Освен чрез договорни ипотеки кредитът бил обезпечен и с договор за поръчителство от 27.08.08г.,сключен между „ОББ”АД като кредитор и Т. Симеонов като поръчител,с който договор последният се задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на главния длъжник”Пропърти Сим”ЕООД,произтичащи от договора за „Бизнес ипотечен кредит” от 27.08.2008г.,включително и след падежа,с цялото си имущество до окончателното издължаване на дълга,без да съществува задължение кредиторът да предяви иск против главния длъжник в определен срок.Прието е още, че към 17.11.10г.задължението на кредитополучателя е с левова равностойност 1 902 865 лв, с просрочие от 144 дни.В общите условия по договора „Бизнес ипотечен кредит”, сключвани с корпоративни клиенти са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при просрочие на погасителна вноска с повече от 90 дни автоматично, без да е нужно изрично волеизявление на банката.Установено е, че със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист от 20.12.10г.по ч.гр.д.№ 56333/10г.на СРС „Пропърти Сим”ЕООД ,”Нов дом Симеонов”ЕООД и Т. Симеонов са задължени да заплатят солидарно на „ОББ”АД сумата от 936 616.47 евро,дължима по процесния договор,ведно със законната лихва от 18.11.10г.; 30 305.32 евро – договорна лихва за периода 27.06.10г.-17.11.10г.; 1363.39 евро – наказателна лихва за същия период,4634.34 евро – такса по договора кредит,както и сумата 57 535.95 лв – разноски в заповедното производство. Образувано било изп.дело при ЧСИ Ц. Н.,по което на 22.02.11г.била връчена покана за доброволно изпълнение на Т. Симеонов.С влязло в сила на 27.07.12г.решение по т.д.№ 1140/11г.на СРС в полза на ищеца „ОББ”АД е признато,че „Пропърти Сим”ЕООД,”Нов дом Симеонов”ЕООД и Т. Симеонов солидарно дължат сумите главница,лихва и разноски по заповедта за изпълнение.Прието е,че след връчване на поканата за доброволно изпълнение, на 2.03.11г.Т. Симеонов се е разпоредил с договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане в полза на ответницата В. К. за следните недвижими имоти: апартамент със застроен площ от 165.07 кв.м.в [населено място], гараж /надземен/ с площ от 21.65 кв.м. и гараж /надземен/ с площ от 23.08 кв.м.,оформен с нот.акт № 22,том І,рег.№ 1219,дело № 21/11г.Във връзка с оспорване наличието на субективния елемент за знание за увреждане от ответника и неговия съконтрахент по атакувания договор е изслушана съдебно –медицинска експертиза,от която се установява, че Т.Симеонов е страдал от генетично заболяване – бъбречна поликистоза- адулторен тип,която била установена през 2003г.,хроничен пиелонефрит, подагра, подагрозна нефропатия, симптоматична хипертония, вторична анемия и др. Според показанията на св.В.К. ответникът прехвърлил описаните имоти на втората ответница В.К., с която живеел на семейни начала, поради влошеното си здравословно състояние, тъй като в нейно лице виждал нужната му опора и подкрепа. При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е имал качеството на кредитор по отношение на първия ответник Симеонов,чието вземане е възникнало по силата на сключения помежду им договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря солидарно с главния длъжник. Според съда обаче правото на кредитора по чл.135 ЗЗД е неприложимо по отношение действията на поръчителя, което е достатъчно за отхвърляне на иска, без да се обсъжда наличието на останалите законови предпоставки. Настоящият състав на ІІІ г.о.на ВКС намира,че релевантният за изхода на спора въпрос:Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя в отговорността му за неизпълнено задължение на главния длъжник към кредитора, е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 9.07.19г.по ТД № 2/17г.на ОСГТК на ВКС, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На същото основание следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса: Следва ли по отношение на лицата,съжителстващи на семейни начала и имащи общо дете, да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД, който съдебният състав приема,че е разрешен в противоречие с решение № 423 от 29.11.12г.по гр.дело № 1623/11г.на ІV г.о.на ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.