Определение № 1364 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2120/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. срещу решение №114/27.07.2023г. по в.т.д.№89/23г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №3/09.01.2023г. по т.д.№39/21г. по описа на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“АД иск по чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Н. В. – негов син, настъпила при ПТП на 18.11.2020 г., за разликата от 150 000 лв. до предявения от него размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва. Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане от касационната инстанция на още 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили особено близка връзка между ищеца и загиналия му син, като е уважил иска за неимуществени вреди в занижен размер, който според него не съответства на търпените от ищеца морални вреди. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“АД не се е възползвал от правото си на отговор. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: При постановяването на обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за безспорно установени обстоятелствата по настъпването и механизма на ПТП; вината на застрахования при ответника водач на МПС,станал причина за настъпването на ПТП и наличието на валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. Констатирал е,въз основа на съдържанието на въззивните жалби на двете страни, с които е бил сезиран, че спор между страните съществува единствено по размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия син.За да определи справедлив еквивалент на тези вреди, съдът е обсъдил и анализирал събраните по делото гласни доказателства и заключението на психиатричната експертиза, въз основа на които е приел за установени по несъмнен начин близостта и привързаността между Н. и загиналия му син и за изживяното от него вследствие смъртта му посттравматично стресово разстройство – макар контактите между баща и син да били ограничавани от майката след развода, от петнадесетгодишната възраст на сина двамата станали изключително близки, поддържали постоянно контакти, събирали се на празници, ходели на разходки и футболни мачове; след смъртта му бащата станал раздразнителен, изолирал се от околните, отслабнал на тегло, станал апатичен, на моменти проявявал емоционална вцепененост, имал суицидни мисли, започнал да употребява антидепресанти и да злоупотребява с алкохол. Освен тези обстоятелства съдът е съобразил икономическите условия в страната, които е обосновал с размера на застрахователните покрития и минималната работна заплата към 18.11.2020г. – датата на настъпването на увреждащото събитие.За да заключи,че отговарящ на критериите за справедливост е размерът на обезщетение от 150 000 лв. съдът е съобразил още и възрастта на загиналия – 22 години; внезапното и неестествено настъпване на смъртта му; обстоятелството,че същият е бил единствено дете на ищеца и степента на родствената близост между двамата; цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на Н.; както и обстоятелството,че последиците от моралната травма все още не са преодолени. Отчел е и факта,че след развода момчето е живяло преимуществено с майката, на която е било предоставено упражняването на родителските права, като през периода до навършването на 15 години баща му го е виждал в рамките на определения от съда режим на лични отношения, а впоследствие контактите им са се задълбочили. Вземайки предвид конкретните обстоятелства съдът е посочил,че уважаването на претенцията в по-висок или по-нисък размер ще доведе до несъответствие на обезщетението с действително претърпените морални вреди и до несъобразяването с общественото разбиране за справедливост. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа вече изложените в касационната жалба оплаквания,че въззивният съд не е постановил решението си въз основа на установените обстоятелства по делото и върху закона. Сочи,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за прилагането на чл.52 ЗЗД в противоречие ППВС №4/1968г. и присъденото обезщетение се явява несправедливо, съгласно практиката на ВКС.Счита,че при произнасянето си съдът не е съобразил високите лимити на застрахователни покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическата конюнктура. Позовава се на разнородна практика на съдилищата при определянето на размерите на застрахователни обезщетения при смъртни случаи. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани от касатора Н. Н. установените от законодателя предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Във връзка с оплакванията му за неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ от страна на въззивния съд при определянето на справедливия размер на обезщетението касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на горните разяснения в тълкувателната практика на ВКС. Не намира опора в данните по делото и твърдението, че при определяне на размера на присъденото обезщетение съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана не само в соченото от касатора в ППВС №4/1968г., но и в други, служебно известни на състава решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, според която понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат констатирани и съобразени от съда, разглеждащ спора по същество. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на загиналия, дълбочината и продължителността на търпените от търсещия обезщетение морални страдания, отношенията между него и починалия, както и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането, като нивата на застрахователно покритие към този момент нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, а имат отношение към съобразяването на икономическите условия в страната. Всички визирани в практиката критерии са приложени от въззивния съд, съобразно установените по делото конкретни обстоятелства. Отчетени са особено травмиращия, нелеп и внезапен характер на настъпилата загуба за ищеца на единствения му син; младата му възраст; установените приживе близки отношения между двамата; особено негативното отражение на смъртта върху психиката и емоционалното състояние на преживелия и продължителността на тези негативни за него последици, които продължава да търпи години по-късно. Съобразени са и съответните към момента на увредата икономически условия в страната, свързани със стандарта на живот чрез преценка на обективни показатели като минимална работна заплата за страната и застрахователни лимити към момента на увредата. Различните размери на обезщетения, определяни от съдилищата по отделните казуси, са предпоставени от конкретна преценка на обстоятелствата, доказани по съответното дело, а доколко правилна е направената от съда такава, е въпрос, който подлежи на разглеждане във фазата по същество, достъп до която с представеното изложение на касатора не е обоснован, тъй като не са налице нито общата по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителна в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение