Определение № 445 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. О. против решение № 2409/02.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 14995/2021 г. от ІІ-б състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че ищецът е възложил на ответника в срок до 25.06.2020 г. извършване на основен ремонт на обект - покрив, с площ 80 кв.м, на къща, като конкретните строително-монтажни работи са б и л и уговорени с Приложение № 1 включващи демонтаж на съществуващ покрив и покривна конструкция; изграждане на нова покривна конструкция и нов покрив с изцяло нови строителни материали-греди, летви, изолационна мембрана, ОСБ плоскости, крепежни елементи, зидария 5 кв.м, направа на обшивка и поставяне на ПВЦ-улуци; редене на керемиди; извозване на строителни отпадъци. За извършената работа възложителят следвало да заплати на изпълнителя сумата 7000.00 лв., от които 3900 лв. при сключване на договора, а остатъка след приключване на ремонтните дейности. В производството се установява от представените разписки от 08.06.2020 г., от 16.06.2020 г. и от 20.06.2020 г., че така договореното възнаграждение е било изплатено от възложителя на изпълнителя. Съответно, с приемо-предавателен протокол от 20.06.2020 г. изпълнителят предал изработеното на възложителя. Прието е за установено, че месец след приключване на ремонта при дъжд се появил теч от покрива, от който таванът на стаите, непосредствено разположени под подкривното пространство, подгизнал до степен, че провиснал, а помещенията били наводнени. Тогава ищцата незабавно уведомила за случилото се ответника по телефона. Той й обещал да поправи покрива. Повече от седмица обаче ответникът не предприел ремонтни дейности за корекция на теча. Поради това и таванът, който скривал покривната конструкция бил съборен от свидетелите, за да се установи причината за теча и да се предотврати опасността за живщите. Таванът станал опасен, защото се разрушавал от влагата. Когато свидетелите открили покривната конструкция видяли, че арматурата била хлабава, оставени били старите греди, имало множество стърчащи пирони от плоскостите, последните без летви и с големи луфтове, имало места по покрива, от които влизала пряко светлина отвън. Доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като е събрал гласните доказателства само на едната страна – на ищеца, а не и на ответника, съдът е приел за неоснователни. Съдът е посочил, че в предоставения пред първата инстанция срок за конкретизиране на искането за събиране на гласни доказателства по реда на чл.156 ГПК ответникът не е изпълнил дадените от съда указания, поради което искането е оставено без уважение. Посочването и допускането на доказателствени средства са част от съвкупността процесуални действия по доказването. При допускането съдът преценява дали те са допустими, относими и необходими, съгласно чл. 146, ал. 4 ГПК. Посочване на доказателствено средство от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно, с указване на релевантни за спора факти, за които те ще бъдат разпитвани съгласно чл. 156, ал. 2 ГПК, не следва да бъде отклонявано, но съдът е приел, че страната не е изпълнила горните изисквания относно посочването на доказателствата по делото и това е довело въззивния съд до извод, че не са допуснати процесуални нарушения от СРС при произнасянето му относно исканията за допускане на свидетелски показания. Посочено е от въззивния съд, че въпреки оплакването на жалбоподателя, пред въззивната инстанция не е направено искане за събиране на гласни доказателства за установяване състоянието на извършения ремонт на покрив на къща. Посочено е и също така, че чрез дадените от ответника обяснения пред въззивната инстанция се потвърждава обстоятелството, че след извършения ремонт на покрив на къщата на ищцата се е появил теч при последвало дъждовалене. Последното обстоятелство е изследвано от вещото лице в приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, от която съдът е приел, че е налице некачествено изпълнение на конструкцията на покрива. Обстоятелство, което към момента на извършения оглед от вещото лице не е било променено, въпреки обратното становище на ответника. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по спорния предмет, като се е позовал на събраните пред СРС доказателства /СТЕ/, от която е видно, че в този вид покривът не може да се използва по предназначение, като е посочено подробно в какво следва да се изразява ремонтът, както и каква е необходимата за това сума. Поставените в насока въпроси, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора, в частност, че не е посочил до каква степен на негодност е изработеното, не отговаря на посоченото от съда, поради което и не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС. Разпоредбата на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД е ясна и не подлежи на тълкуване, поради което поставените въпроси в насока, разполага ли възложителя с правна възможност да иска заплащане на разноските, необходими за поправка на вещта не могат да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване на това основание. Във въззивната жалба не са направени доводи и възражения, които не са обсъдени от съда, поради което въпросите, свързани със това процесуално задължение на съда са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС