Определение № 3371 от 28.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2205/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк„АД против решение № 395/07.07.2025г. по т.д.№379/2024г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 412/10.07.2025 г., с което е потвърдено решение № 177/01.02.2024г. по т.д.№ 1476/2023г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, с която за начална дата на неплатежоспособността на „ Б Експрес транс„ ЕООД е обявена датата 31.12.2021г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е оставил без уважение молбата на страната от 02.10.2024г. и последваща идентична такава от 19.02.2025г., за задължаване представляващия „Б Експрес транс„ЕООД управител да окаже съдействие на вещото лице от допуснатата във въззивна инстанция съдебно-икономическа експертиза, като му предостави счетоводната документация на дружеството, необходима за изготвяне на поставените задачи. Твърди се, че с това е нарушено служебното задължение на съда да съдейства за изясняване предпоставките за обявяване на неплатежоспособността на дружеството, съгласно чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Като е работила без достъп до счетоводната документация на длъжника, съдебно-икономическата експертиза е дала непълно и неприложимо заключение. Според касатора, спрямо поведението на длъжника / има се предвид изявлението на представляващия го управител с молба от 19.02.2025 г. – че дружеството не разпола със счетоводна документация, частично унищожена от компютърен вирус и частично предадена на НАП / съдът е следвало да приложи чл. 161 ГПК, тъй като страната препятства установяването на значими за оценка на икономическото му състояние факти. Отделно се акцентира на недоказана невъзможност на длъжника да окаже съдействие с предоставяне на счетоводни данни. Оттук страната намира извода на въззивния съд - че не би могло да се приеме умишлено поведение на длъжника, препятстващо установяването на обективната истина - за необоснован. Поддържа искането си за определяне на начална дата на неплатежоспособността – 20.08.2023 г.. Ответната страна – „ Б Експрес Транс „ ЕООД / в несъстоятелност / - не е подало отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Б Експрес транс„ ЕООД е подало молба за установяване неплатежоспособността му и откриване на производство за несъстоятелността му, на основание чл. 625 ТЗ. Твърди изискуеми задължения по договори за банкови кредити с „ОББ„ АД и „Уни Кредит Булбанк„АД, сключвани в периода 2019г. – 2023 г., както и договор за заем със „Строителна програма – Балша „ ЕООД от 05.02.2023 г., които не е в състояние да изпълни. Твърди изискуеми към 07.07.2023 г. публични задължения в размер на 81 496, 90 лева, които също не е в състояние да изпълни. Позовава се на данните от ГФО за 2021 г.. Заявява единствено притежавано имущество - полуремарке марка „Шмиц Каргобул СЦБ СЗТ„, на стойност 19 200 евро. Представени са посочените договори, справката на НАП към 07.07.2023г., ГФО за 2021г. и доказателство за собствеността върху превозното средство. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, посочвайки извършена проверка в счетоводството на дружеството, на публичната информация по партидата му в Търговския регистър и наличните по делото документи, е установило коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за 2020 г.,2021 г. и 2022 г., както следва: 1/ обща и бърза - съответно по години 1,8182, 0,5250 и 0,2063 / еднакви стойности и за двата коефициента, тъй като в рамките на целия период дружеството не е разполагало с материални запаси /; 2/ незабавна и абсолютна - съответно по години 0,0455, 0,0250 и 0,1508 / еднакви стойности и за двата коефициента, тъй като дружеството няма осчетоводени текущи инвестиции/. При референтни стойности за коефициент на обща ликвидност – в границите 1,0 и 2,0, на бърза ликвидност – над 0,30, на незабавна ликвидност – 0,05 – 0,7 и на абсоюлтна ликвидност - над 0,3, вещото лице е посочило, че към 31.12.2021 г. „Б Експрес транс „ЕООД не е било в състояние да посреща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи, нито с текущи инвестиции и материални запаси. Експертизата е установила размер на задълженията на дружеството към „УниКредит Булбанк„ АД към 07.08.2023г. – сумарно, без конкретизиране моментите на изискуемост на същите, както и към „Строителна компания Балша „ЕООД към 28.08.2023г, отново сумарно и без анализ на моментите им на изискуемост. Липсва такава справка за задължения към кредитора „ ОББ „ АД, който не е предоставил исканата информация на вещото лице. Първоинстанционният съд, основавайки се на заключението на СИЕ и установените коефициенти на обща и бърза ликвидност е възприело начална дата на неплатежоспособността 31.12.2021г., като времеви момент към който са налице едновременно и двата елемента на състоянието неплатежоспособност - наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност към същия момент да се погасят изискуемите задължения към всички кредитори, доколкото тази невъзможност има траен характер. Във въззивната си жалба „УниКредит Булбанк„ АД оспорва така определената начална дата на неплатежоспособност / НДН / - 31.12.2021 г. и претендира като такава – 20.08.2023г. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд се е ограничил до заключението на експертизата, без да „изследва задълбочено счетоводни баланси, отчети, годишни данъчни декларации, съгласно ЗСч., ЗКПО и др.“. Неправилно не е взел предвид извършени след 31.12.2021 г. плащания от длъжника, респ. не е установен конкретен момент на спиране на плащанията. Позовава се на данни от разплащателната сметка, по която са обслужвани сключените с дружеството договори и на вносни бележки за извършвани плащания, от които се установявало редовно обслужване на кредитите до 20.08.2023 г..Такива не са представени по делото. Предвид едностранния характер на производството пред първоинстанционния съд и на основание чл. 621а ТЗ, с определение от 10.05.2024г., въззивният съд е допуснал допълнителна СИЕ със задачи: 1/ Какъв е размера на краткосрочните активи на длъжника, поотделно за всяка година в периода 2020г. – 2023г.?; 2/ Какъв е размера на краткосрочните му задължения към всеки от кредиторите му, за всяка отделна година в рамките на същия период ?; 3/ Към кои кредитори, на кои дати и в какъв размер са били извършени плащания в същия период и на коя дата е извършено последно плащане към кредитор ?. Вещото лице от назначената експертиза споделя дадена му от управителя на „Б Експрес транс„ ЕООД информация, че техническият носител на счетоводни данни на дружеството се е повредил, а дружеството не разполага с парични средства за ангажиране на експерт – счетоводител за изготвяне и предоставяне на исканата информация / очевидно е възприето като искане за анализ на счетоводна документация, а не на самата документация /. Експертизата отново е работила по събраните в първото производство доказателства, респ. отговор на формулираните въпроси, при това за период обхващащ и 2023 г., не е даден. Видно от констатациите му, обаче, за периода 2020г. – 2022г. са отчетени нулеви материални запаси, значително намаляващ размер на вземания / 20 хил. лева за 2021 г. – 7 хил. лева за 2022 г. /, увеличаващи се текущи задължения към финансови предприятия и публичноправни задължения / 40 хил. лева към 31.12.2021г. и 126 хил. лева към 31.12.2022 г. /. С две молби, идентични по съдържание в тази им част, „УниКредит Булбанк„ АД е поискало съдът да задължи ответника да предостави на вещото лице от СИЕ достъп до първичните си и вторични счетоводни документи, с указване на последиците от неоказано съдействие. С молба от 19.02.2025г. представляващият „Б Експрес транс „ЕООД е посочил, че дружеството не разполага с такава документация, като цялата налична е предоставена на НАП. Предвид това му изявление, съдът с определение в о.з. от 19.02.2025г. е счел, че подобно задължаване на длъжника се явява безпредметно. С въззивното решение е потвърдена НДН - 31.12.2021 г., като съдът е споделил мотивите на първоинстанционния съд, препращайки към тях на основание чл. 272 ГПК. Допълнил е, че в конкретното производство, анализа на коефициентите за ликвидност от СИЕ на база на наличните по делото доказателства, е достатъчен способ за установяване негативните тенденции във финансово-икономическото състояние на търговеца от края на 2021г. насетне и необратимия им характер. Невъзможността да се дадат отговори на всички поставени във въззивна инстанция въпроси на експертизата въззивният съд е счел, че е обективна, с оглед изявлението на представляващия длъжника управител. Посочил е ,че липсва основание да се приеме, че е налице умишлено поведение на ответника, допускащо приложението на чл. 161 ГПК. Акцентирал е на това, че самият жалбоподател е кредитна институция, която има задължението да съхранява данни относно длъжниците си, но не е предоставил доказателства за редовно обслужване на сключените с банката договори от страна на „Б Експрес транс“ЕООД в периода 31.12.2021г. - 20.08.2023г.. Последният факт е бил в тежест на жалбоподателя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, но е останал неустановен, респ. – необорена НДН 31.12.2021 г.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжна ли е въззивната инстанция, разглеждаща дело за несъстоятелност, да приложи засилено служебно начало, регламентирано в чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и по свой почин и по искане на страните да събира доказателства, които са необходими за изясняване на обективната истина ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с решения по т.д.№ 255/2010 г. на І т.о., т.д.№ 158/2012 г., т.д.№ 1819/2013г. и т.д.№ 2193/2013 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Как се прилагат задълженията на въззивната инстанция да обсъди фактическия и доказателствен материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение ? – допълнителният селективен критерий се заявява в същата хипотеза, с ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1975/2010 г. и гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о., т.д.№ 1245/2013 г. на І т.о., т.д.№ 674/2014г. и т.д.№ 1544/2014г. на ІІ т.о. ВКС; 3/ При създадени пречки от търговец, за изследване на финансовото му състояние в релевантния период / определен от съда и предвид твърденията на страните /, приложима ли е презумпцията на чл. 161 ГПК в производството по несъстоятелност, при определяне на началната дата на неплатежоспособност / свръхзадълженост ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решение по т.д.№ 2205/2017г. на І т.о. ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с довода, че отговора на въпроса би имал значение за обогатяване на съдебната практика, с възприемане приложението на чл. 161 ГПК и в производството по несъстоятелност. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с касационен довод за неправилно неустановен релвантен факт, по причина неизпълнение задължението на съда да съдейства, в съответствие с принципа за засилено служебно начало в производството по несъстоятелност, въведено с чл. 621а ТЗ. В касационната жалба се сочи единствено неуказано на длъжника задължение да съдейства на СИЕ, с предоставяне на счетоводната си документация, съобразно възложените от въззивния съд, при това именно на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, допълнителни задачи. Дори да се приеме, че като относим към принципа за служебното начало в процеса, присъщ на всяко производство по чл. 625 ТЗ, въпросът удовлетворява изискването за правен, то не се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отказал, позовавайки се на липса на задължение сам да съдейства за събиране на доказателства и установяване на факти, значими за проверка правилността на определената НДН / напротив, по свой почин е допуснал допълнителна СИЕ /, а предвид заявената от длъжника невъзможност да представи исканата документация. Следователно, правният резултат по делото не е предпоставен от бездействие на съда, в установяването на релевантен факт, в разрив със задължението му по чл. 621а, ал.1, т. 2 ТЗ: при заявена му обективна невъзможност на длъжника, дори да би била установена с нарочни доказателства по делото / в какъвто смисъл навежда довод за процесуално нарушение касаторът / сочените за релевантни факти биха останали неустановени / в тази връзка и изложените съображения по трети въпрос по-долу /. Неудовлетворяването на общия изключва коментар на сочения допълнителен селективен критерий. Вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото приложението на чл. 269, пр. второ ГПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е иманентно присъщо на всяко въззивно произнасяне. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване с цитираната съдебна практика. В съответствие с наведените във въззивната жалба доводи на настоящия касатор, съдът е допуснал допълнителна СИЕ за установяване момент на изискуемост на задълженията на длъжника към всеки от кредиторите му, в периода 2020г. – 2023г., съответно момент на погасяване задължения към същите и след 31.12.2021г.. С липсата на доказателства за тези обстоятелства съдът е мотивирал липса на основание да ревизира приетата от първоинстанционния съд НДН, доколкото твърдението на въззивника и настоящ касатор - неоспорил фактическите констатации относно установените коефициенти на ликвидност до 2022 г., безспорно установяващи невъзможност на длъжника да удовлетвори краткосрочните задължения към кредиторите си с краткотрайните си активи – по същество е било, че така установената невъзможност не е била трайна, а временна, по смисъла на чл. 631 ТЗ. Самият касатор сочи несъобразяване на съда с твърденията му за редовно обслужване на кредитите и след 31.12.2021 г., а не и с конкретни доказателства за това. Позовава се и на отказ на съда да задължи ответника да съдейства на СИЕ, както и на отказ да приложи чл. 161 ГПК. Тези откази по начало са неотносими към нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, визиращи задълженията на съда при мотивирането на съдебния акт. Третият от въпросите съдържа отречена от въззивния съд предпоставка - създадени от търговеца /в смисъл на умишлено създадени / пречки за събиране на доказателства - което е достатъчно да се приеме, че не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващ мотив на съдебния акт: въззивният съд не е приел, че въпреки умишленото поведение на страната / доколкото не приема, че самата тя създава пречки, а че обективно не разполага със счетоводна документация /, не би приложил чл. 161 ГПК. По-важното е, обаче, че търсеното от касатора приложение на чл. 161 ГПК е нелогично и невъзможно в конкретното производство, тъй като с липсата на счетоводна документация не би могло да се приеме за установен или отречен конкретен релевантен факт относно финансово-икономическото състояние на длъжника, при това такъв, който не го ползва / поради което и същият да е имал причина да препятства установяването му /. По-късна НДН от приетата от първоинстанционния съд не би могла да се приеме за увреждаща го. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение