Определение № 82 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 650/2020 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р. срещу решение № 252 от 15.11.2019г. по в. т. дело № 497/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 310 от 11.04.2019г. по т. дело № 1399/2018г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение в следните части: 1/ частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. П. М. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над 5 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на Г. Ф. П., причинена от ПТП, настъпило на 24.10.2014г., предизвикано от Б. Е. Х., при управление на л. а. „Порше Кайен“ с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното й изплащане; 2/ частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. Ф. В. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над 5 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Г. Ф. П., причинена от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2015г. до окончателното й изплащане. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд е следвало да приложи разпоредбите на КЗ, обнародван в ДВ бр. 101/2018г., и в частност на чл. 493а КЗ. Счита за неправилен извода на Варненски апелативен съд, че при констатирано противоречие между европейското и националното право съдът е компетентен да приложи общностното право, без да изиска или изчака отмяната на противоречаща му разпоредба на вътрешното право. Твърди, че не са обсъдени обективно установените обстоятелства и не са ангажирани доказателства, обосноваващи извода за наличие на неимуществени вреди и присъждането на значително по размер обезщетение. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ приложима ли е за всички претенции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие?“ 2/ „При констатиране на противоречие между европейското и националното право може ли съдът да приложи общностното право, като остави без приложение разпоредбите от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да се изисква или да се изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред?“ Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците М. Ф. В. и М. П. М. /ищци в първоинстанционното производство/, и двете от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Вихър Н., оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт. В представения писмен отговор поддържат становище и за правилност на обжалваното въззивно решение. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно установено наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя /ответник по иска и настоящ касатор/ за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищците М. Ф. В. и М. П. М. вследствие смъртта на Г. Д. П., настъпила в резултат на ПТП на 24.10.2014г., осъществено от водач на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. [рег.номер на МПС], застраховал своята Гражданска отговорност при ответното дружество – настоящ касатор. Констатирал е, че починалата е сестра на ищцата М. Ф. В. и внучка на ищцата М. П. М.. Приел е, че обстоятелствата от фактическия състав на престъплението са установени с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 1455/2015г. на Варненски окръжен съд. Съдебният състав е счел, че спорни са въпросите относно размера и начина на определяне на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС и е приел, че обезщетение за неимуществени вреди се присъжда при доказани особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди – болки и страдания с висок интензитет и продължителност. Изложил е съображения, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ не намира приложение, тъй като исковата претенция е основана на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 06.08.2014г., и по отношение на нея се прилага Част IV от КЗ /отм./, на основание § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Приел е, че в разпоредбите на отменения КЗ не е предвиден лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ /отм./. Според въззивния съд обратното действие на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г., се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в приложното поле на новия КЗ /в сила от 01.01.2016г./. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил като относими момента на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на загиналата, степента на близост между пострадалата и ищците, съществувалите между тях близки отношения и дълбока връзка, свързани с обич, ежедневна грижа и контакт. По отношение на ищцата М. В. решаващият съд е взел предвид настъпилата промяна в начина й на живот, отказвайки се от плановете си да замине в чужбина и поемайки грижите за племенницата си – дъщерята на починалата, както и обстоятелството, че след смъртта на сестра си се затворила в себе си, станала необщителна, мрачна и тъжна, сънувала кошмари, продължава да тъгува. По отношение на ищцата М. М. въззивният съд е отчел обстоятелството, че същата е живяла с починалата и нейните родители в едно домакинство, съобразил е възрастта на ищцата и факта, че след загубата на своята внучка е станала необщителна. При определяне на обезщетението апелативният съд е взел предвид и обществено – икономическата обстановка в страната и застрахователните лимити към момента на увреждането. С оглед посочените обстоятелства въззивната инстанция е направила извод, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от М. Ф. В. неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв., а за М. П. М. – в размер на 30 000 лв. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на приложението на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./ е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 57 от 25.07.2019г. по т. дело № 1218/2018г. на ВКС, II т. о., на което се е позовал и въззивният съд. В посоченото съдебно решение е прието, че нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., и неговите изменения и допълнения – § 95, § 96 и чл. 493а са неприложими по отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, тъй като не притежават обратно действие. Въззивният съд не е разрешил релевантния правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Вторият, посочен от касатора, въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на предявените искове, които са свързани с отричане приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018г./ при искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и с наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Апелативният съд не е изразил становище, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018г./ противоречи на правото на ЕС, респективно, че е длъжен да приложи общностното право. Следователно направеното от касатора оплакване не кореспондира с мотивите на обжалваното решение и направените от въззивния съд изводи. Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Варненски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение