Определение № 2319 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. Ю., чрез пълномощника й адвокат Д.М., срещу решение №150 от 22.07.2022г., постановено по в.гр.д. №115/2022г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №90/23.03.2022г. по гр.д.№1010/2021г. на Районен съд – [населено място], с което:

• ИЗНЕСЕН е на публична продан следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № .... с идентификатор......, находящ се в [населено място], [улица], в поземлен имот, с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица], целия с площ от 333 кв.м., при съседи по документи за скица: ....., ......, ......, ..... в сграда с идентификатор ......, на етаж 3 на пететажна жилищна сграда с търговски партер и подземен гараж, със застроена площ 80,60 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при граници: на същия етаж- обект с идентификатор ......, ......, под обекта-обект с идентификатор .....; над обекта-обект с идентификатор ......, ведно с припадащите се 5,077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8,04 кв.м. и 5,077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.04 кв.м. и 5.077% идеални части от правото на строеж върху мястото и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ...., разположено в подземния етаж, със светла площ 2,27 кв.м., при граници: горе-магазин № ....; изток-избено помещение № ....; запад-избено помещение № ....; север-рампа; юг-коридор, ведно с припадащите се 0,042 % идеални части от общите части на сградата в размер на 0,07 кв.м. и 0,042 % идеални части от правото на строеж, което принадлежи към АПАРТАМЕНТ № ...., като получената след продажбата цена да се разпредели между съделителите както следва: 1/2 ид.ч. общо за съделителите А. Н. Д., [ЕГН] и Д. Г. Д., ЕГН ••••••••••; 1/2 ид. ч. за съделителя Налян С. Ю., ЕГН [ЕГН];

ОТХВЪРЛИЛ възлагателната претенция по чл.349, ал.1 от ГПК на Налян С. Ю., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.А,ет.3, ап.7 за поставяне в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот;

ОСЪДИЛ Н. С. Ю., ЕГН [ЕГН] да заплаща на А. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] ежемесечно обезщетение от 197лв. за ползването на 1/2 идеални части от делбения недвижим имот, считано от 31.08.2021г. до окончателното /реалното/ извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан.

Касационната жалба на Н. Ю. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Същата е допустима по отношение на определения от въззивния съд способ за извършване на делбата, но е недопустима в останалата част, тъй като определението за отреждане на делбени имоти за ползване на съделителите до окончателно извършване на делбата подлежи на двуинстанционно разглеждане.Според т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС, споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд.В случая окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, потвърждавайки акта на първоинстанционния, поради което определението му е окончателно.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството е за делба във фазата по извършването.

От фактическа страна е установил, че съсобствеността между съделителите Налян С. Ю., притежаваща 1/2 идеална част, и А. Н. Д. и Д. Г. Д., притежаващи 1/2 идеална част, на допуснатия до делба апартамент № .... с идентификатор ....., ведно с избено помещение № ...., е възникнала въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20158120400477 по описа на ЧСИ с рег. № 812, с което на съделителя А. Н. Д., по време на брака му със съделителката Д. Г. Д., е възложена 1/2 идеална част от апартамента, ведно с избеното помещение.Този имот е придобит от М. Е. Б., по време на брака му с ответницата в първоинстанционното производство Н. С. Ю., като поради насочено принудително изпълнение от страна на кредитор на съпруга, СИО е прекратена на основание чл. 27, ал. 4 от СК, поради което притежание на съделителката Налян С. Ю. е останала 1/2 ид. част

От заключението по назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което не е било оспорено от страните се установява, че допуснатият до делба апартамент с идентификатор ....., на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията е неподеляем.

Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК, поради което искането на ответницата за възлагане на имота се явява неоснователно.Същите са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях води до невъзможност за поставяне в дял на недвижимия имот на депозиралия искането за възлагане бивш съпруг, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК. В случая не е налице първата предпоставка на чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно – жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на единия съпруг или с развод.Съпружеската имуществена общност върху процесния апартамент, ведно с избеното помещение, е била прекратена поради насочено принудително изпълнение от страна на кредитор на съпруга на съделителката, като въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител съделителите А. Н. Д. и Д. Г. Д., са придобили собствеността върху 1/2 идеална част от апартамента, ведно с избеното помещение.Не е налице и втората предпоставка, а именно – на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака.В случая не е налице и хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в полза на съделителката Н. С. Ю. на допуснатия до делба апартамент, която изиска съсобствеността да е възникнала вследствие откриване на наследство. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Налян С. Ю. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Първият от поставените въпроси е за предпоставките, при което едно неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, може да бъде възложена на един от съпрузите.Твърди се, че изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителните указания на ТР№1/19.05.2004г. на ВКС по т.д.№1/2004г., ОСГК.

Според т.8 от ТР№1/19.05.2004г. на ВКС по т.д.№1/2004г., ОСГК, „при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал.3 ГПК е недопустимо.Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК“.Разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК-отм. е изцяло възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което следва да се приеме, че цитираното тълкувателно решение намира приложение и по отношение на настоящата уредба на възлагането.При действието на новия ГПК ВКС е разширил приложното поле на чл. 349, ал. 2 ГПК, включително и по делата, заведени преди 1.03.2008 г. на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ като се прие, че сделките сключени измежду сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотеза на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане - а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем недвижим в полза на сънаследника, който е заявил в срок възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона, като се избегне изнасянето имота на публична продан/Решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК и Решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК/.Това разрешение следва да намери приложение и в случая, в който при извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот, приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му произтичат от закона/Решение № 158 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2016 г., II г. о./.

Не е такъв настоящия случай, в който ищците са придобили Ѕ ид.ч. от имота въз основа на възлагателно постановление на ЧСИ, а ответницата по продажба и прекратена вследствие на проведеното принудително изпълнение съпружеска имуществена общност.Предмет на делбата е съсобствен имот, като съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, поради което възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо.Съсобствеността следва да се прекрати с изнасяне на имота на публична продан.

От изложеното следва, че не е налице твърдяното противоречие между изводите на въззивния съд с ТР№1/19.05.2004г. на ВКС по т.д.№1/2004г., ОСГК.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните поставени от касатора два въпроса/третият въпрос се отнася за постановената по делото привременна мярка/: изчерпателно ли са посочени предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище в дял на единия от бившите съпрузи; подлежи ли на разширително тълкуване разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК.

Съобразно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Точното прилагане на закона“ според най-широкото определение на понятието се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й“; В най-широк смисъл понятието „развитие на правото“ се очертава с различни форми на проявление - усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения и др., както и развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.Посоченото основание би било налице, ако приложимите в случая правни норми, които регламентират въпросите за възлагане на неподеляемо жилище, което е било придобито в условията на СИО, която впоследствие е прекратена поради развод или смърт на единия от съпрузите, са непълни, неясни или противоречиви или разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.Такива обстоятелства в процесния случай не се разкриват, тъй като е налице задължителна практика на ВКС – т.4 и т.5 от ТР№1/19.05.2004г. на ВКС по т.д.№1/2004г., ОСГК.

Предвид горното, Върховният касационен съд