Определение № 55 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и на М. Д. Д., с пълномощник от адв. Д. С. срещу определение №524 от 21.10.2019г по ч гр.д №360/2019г на Бургаски апелативен съд, оставил без уважение частна жалба на двамата жалбоподатели. Потвърдено е разпореждане № 2608/02.08.2019 г. по гр.дело № 1067/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд,с което е върната поради неотстраняване на нередовностите частна жалба с рег.№ 10019/09.07.2018г. На жалбоподателите е било указано в едноседмичен срок от връчването да представят документ за внесена по сметка на БАС такса по жалбата на М. Д. в размер на 15 лева и да заявят дали жалбата е подадена от Д. Д., или от М. Д. и чий е подписът на мястото на зачеркнатото име на Д. Д.,като втори жалбоподател.С разпореждане Бургаският окръжен съд е констатирал,че в указания срок жалбоподателите не са предприели действията за отстраняване на тези нередовности и е постановил връщането й на основание чл.275, ал.2, вр.с чл.262, ал.2, т.2 ГПК.Като на свой ред е констатирал ,че нередовностите са били надлежно указани и съобщени и не са били отстранени в срок, въззивният съд е оставил частната жалба без уважение. Частните жалбоподатели твърдят,че нищо от написаното не отговаря на истината; че внесената д.такса от 15лв при обжалването е била съответна, тъй като жалбата е една, както и че не е имало неизправности,след като М. Д. е наследник на Д. Д. и е имал пълномощно още от 2011г,което пълномощно явно е изчезнало по делото.Определението се обжалва като незаконосъобразно, тенденциозно и касаторите изискват отмяната му като оценяват негативно практиката на съдилищата,довела до постановяването му. В изложение, представено след указания, се навеждат основанието на чл.280,ал.1 т.3 ГПК, основанието на чл.280, ал.1 т.2 ГПК - противоречие с решения на СЕС, основанието на чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане,тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал.1 ГПК и за обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280,ал.1,т.2, т.3 ГПК (в редакция съгласно пар.74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр.86/2017г) във връзка с правен въпрос. Въпросът, освен че следва да е формулиран точно и ясно,трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в настоящето изложение не е формулиран никакъв въпрос. Оспорват се констатациите на съдилищата относно процесуалния факт на бездействие на жалбоподателите след указания за отстнаряване на нередовности,в указания срок. Касаторът следва да обоснове, а не само да цитира в изложението посоченото основание по чл. 280,ал.1,т.2,т.3 ГПК.Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. Следва да се изтъкне ,че приложените в случая норми на чл. 275, ал.2 ГПК и чл.262, ал.2 т.2 ГПК са ясни и по прилагането им е налице трайно установена практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено.Указанието за уточнение от кого изхожда частната жалба и от кого е подписана, при положение че като жалбоподател в нея е посочен Д. Д. Д., който към датата на подаване на частната жалба / 09.07.2018г/ е почиинал, са съответни на изискването на чл 260 т.1 и т.7 ГПК, за което се следи служебно от администриращия съд съгласно чл.262, ал.1 ГПК и се дават указания ,а при неизпълнението им в срок се прилага чл.262, ал.1 т.2 ГПК, която норма е императивна.Към тази норма препраща чл.275, ал.2 ГПК относно проверката за редовност на постъпили частни жалби. Решения на СЕС по въпроса в обхвата на тази процесуална уредба не се изтъкват и не е обоснован критерия по чл. 280 ,ал.1 т.2, предл. второ ГПК. Не е налице и основанието на чл.280,ал.2 ГПК - очевидна неправилност,като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Оспорват се констатациите на съдилищата като неотговарящи на истината без да се посочат доказателствата за процесуални действия в изпълнение на указанията ,предприети в срок,които да бъдат съобразени .Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон.Като квалифицирана формана неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон,нито обосновката на съда в мотивите на определението сочи на подобно квалифицирано нарушение. Указанието за внясяне на държавна такса е съответно на законовото изискване, тъй като жалбоподателите не са освободени от нейното внасяне по делото .С определение №400, от 28.11.2017г. по в.ч.гр.д.№369/2017г. Апелативен съд-Бургас е оставил без уважение частната жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. против определение №1591 от 09.09.2017г., постановено по гр.д.№1067/2012г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за освобождаването на М. М. Д. и М. Д. Д. от внасянето на държавна такса. По ч гр.д № №1915/2018г е постановено определение №99/2018г на 1-во г.о, с което не е допуснато касационно обжалване. С определение №8/08.01.2020г по ч гр.д № 4838/2019г на 3-то г.о на ВКС не е допуснато касационно обжалване по друга частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение № 523 от 21.10.2019 г., постановено по ч. гр.д. № 469 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд, втори граждански състав, в частите, с които са потвърдени разпореждания № 3461, 3462, 3463, 3465 от 17.10.2018 г. на Бургаския окръжен съд за връщане на частните жалби вх. № 11433, 11432, 11481 и 11434 по отношение на жалбоподателката М. Д..,поради невнасяне на дължавна такаса. Както е посочено в определение №8/08.01.2020г на 3-то г.о на ВКС,частните жалбоподатели са предявили установителен иск за собственост,която не е съпружеска имуществена общност и имат качеството на ищци /обикновени другари/чл.216, ал.1 от ГПК/,като защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може да бъде различно като резултат.Затова по отношение на дължимата държавна такса е приложима разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК.Според тази норма за предявените в една молба искове за защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси, като всеки от двамата частни жалбоподатели дължи по 15 лв. държавна такса при обжалване с частна жалаба. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.