Определение № 739 от 18.02.2026 г. на ВКС по д. № 412/2026 г.

Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК. С определение № 270 от 9.01.2026г. по адм.д. № 34/2026г. на Административен съд Варна е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между този съд и Районен съд Варна относно компетентността за произнасяне по искова молба, подадена от С. Д. Д. срещу кмета на [населено място], [община], с която е поискала да бъде признато за установено, че отказът на кмета да я назначи на работа съставлява дискриминационен акт, за което претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10лв.,съставляващи направени разходи за издаване на решение на ТЕЛК и за неимуществени вреди от 5 000лв., заради причинени й стрес, унижение и накърняване на достойнството. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящият състав, след преценка на материалите по делото и изложените мотиви, намират следното: Производството е образувано въз основа на подадена на 1.12.2025г. пред Районен съд Варна искова молба. С определение № 16780 от 2.12.2025г.по гр.д.№ 12514/2025г.на РС Варна, производството е прекратено, а делото изпратено на Административен съд Варна с решаващ довод, че се касае за спор по чл.1 ЗОДОВ, вр.203, ал.2 АПК, доколкото искът е предявен срещу кмет на населено място и се обжалва негов отказ, постановен при и по повод изпълнение на административната му дейност. Със свое определение № 270 от 9.01.2026г. по адм.д. № 34/2026г., Административен съд Варна е прекратил производството и е изпратил делото за разрешаване на повдигнатия от него спор за подсъдност. Решаващите му мотиви са, че в случая не се касае до осъществяване на административна дейност и не се твърди наличие на незаконосъобразен административен акт, защото изложените от ищцата доводи са за неизпълнено обещание за назначаване на работа и в този случай претендираното обезщетение е за вреди, причинени от кмета като орган по назначаването и спорът следва да се разреши по общия исков ред. При тези факти, настоящият петчленен съдебен състав намира, че компетентен да разреши спора е Районен съд Варна. Съображенията: Предметът на спора, а в зависимост от него и компетентният да го разгледа съд, се определя в зависимост от изложените от ищеца твърдения, факти и обстоятелства, на които той основава искането си. В случая, в подадена от С. Д. Д. искова молба, тя е твърдяла, че е имала уговорка с кмета на [населено място] да я наеме на работа в Кметството, ако му представи решение на ТЕЛК. Във връзка с това, тя е направила необходимото /за което е направила и разходи/, но кметът не е сключил трудов договор с нея. Този отказ ищцата счита, че „представлява дискриминационен акт на основа увреждане, нарушаващ принципите на равно третиране и добросъвестност при достъп до заетост“ и претендира обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди. Така предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.71, ал.3 от За-кона за защита от дискриминация, доколкото се твърди дискриминация по признак увреждане и се претендира обезщетение. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/16.12.2019г.по т.д.№ 1/2016г.на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС - искът с правна квалификация чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. Искът не може да се квалифицира по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ защото предмет на обжалване не е административен акт и възникналият спор не е по повод изпълнение на административна дейност. Мотивиран от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд