Определение № 504 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2472/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. И. М. - лично и като майка и законен представител на малолетните Л. О. М., род.на * и Д. О. М., род.на *, всички чрез адвокат С. А. от АК - Стара Загора, срещу решение № 49/11.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 356/06.11.2023 г. по гр.д.№ 450/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора и са уважени исковете на А. С. С. против И. И. М., Л. О. М. и Д. О. М., да се признае за установено, че О. О. М., поч. на 14.06.2022г., не е биологичен баща на Л. О. М. и Д. О. М.; да се признае, че биологичен баща на Л. О. М. и Д. О. М. е А. С. А.; да бъде определено местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения с бащата, както и промяната в бащиното и фамилното им име. Касационната жалба съдържа доводи, че постановеното решение е недопустимо и очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК, както и противоречие с решение № 11 от 28.07.2022 г. по конст.дело № 3/2022 г. на Конституционния съд на Република България (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), по уточнения при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС правен въпрос: „Допустим ли е иск на трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, да оспори бащинството след изтичане на една година от узнаване на раждането, при твърдения че узнаването на биологичната връзка между него и детето е след изтичането на този срок“. Касаторите поддържат, че решението е недопустимо и производството следва да се прекрати, а разноските да останат в тежест на ищеца. От А. С. А. не е подаден писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че И. И. М. и О. О. М. имат сключен граждански брак от 2009 г. През 2013/2014г. съпрузите са разделят, а жената установява връзка с А. С. А., която с отделни прекъсвания продължава до началото на 2022 г. и в този период са родени децата - Л. и Д.. Съпругът на майката се смята за баща на детето (чл.61, ал.1 СК), поради което за баща на децата е записан О. М.. След раздялата на съпрузите, мъжът останал да живее във Франция и само за кратки периоди е бил в България, без да прекратява брака, което било известно на А. С. А.. Направеното възражение за пропускане на едногодишния срок да се предяви иска по чл.62, ал.5 СК е неоснователно, с оглед на изискването, съдът да разгледа всички специфични обстоятелства за запазване най-висшия интерес на детето. При тези съображения, въззивният съд е достигнал до извод, че спазването на срока за оспорване на бащинство, респ. да се установи биологичния произход от бащата, не може да бъде пречка за защита на висшия интерес на децата. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, утвърдени последователно в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за уважаване на иска за оспорване на бащинство и за установяване на произход. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдебният акт е израз на волята на съда по предявения от трето лице иск за оспорване на произхода от бащата, който има сключен граждански брак с майката на децата. Не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от трето лице /който твърди че е биологичен баща на децата/ защита и съдействие на личния му и семеен живот, при липсата на други възражения и оспорвания на причините, които налагат зачитане на съществуващата връзка с посочения за баща на децата. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с решение № 11 от 28.07.2022 г. по конст.дело № 3/2022 г. на Конституционния съд на Република България. В случая, въззивният съд е възприел за несъстоятелни доводите, че „интереса на детето“ като конституционна ценност, изискваща приоритетна защита, следва да бъде защитен като се отрече правото на третото лице, което твърди че е биологичен баща на децата, да установи техния произход, с оглед възможността да създаде и развие връзката си с тях. В своята практика ЕСПЧ посочва, че липсата на осигурен механизъм за адекватна защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в чл.8, ал.1 ЕКЗПЧОС право на личен и семеен живот или право на достъп до съд, а допустимостта на иска за оспорване на произхода от бащата се основава на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС, без значение по какъв начин е бил установен - чрез припознаване или по презумция от брачната връзка. При искове за установяване и оспорване на произход, преценката за допустимост на производството, съдът следва да обоснове въз основа на конкретните факти и обстоятелство, доколко се засяга правото на защита и съдействие на личния и семеен живот на ищеца, без да допуска прекомерна интервенция. В мотивите на решенията се посочва изрично, че преценката е необходима, за да се постигне необходимия справедлив баланс в интересите на спорещите страни по делото, в защита на най-висшия интерес на децата. От данните по делото се установява, че производството е за оспорване на установения произход на децата Л. и Д., който се презумира от брачната връзка на И. И. М. с бащата О. О. М., поч. на 14.06.2022 г. Изискването за защита най-висшия интерес на децата е основание за националния съд да разгледа всички специфични обстоятелства, като даде възможност на ищеца, който твърди че е биологичен баща на децата, да изложи позицията си относно направеното искане за оспорване на произхода от бащата при наличието на брачна връзка между родителите. В мотивите на въззивния съд се приема,че пропускането на установения в закона срок (поради незнание, небрежност или други причини) само по себе си не може да бъде пречка за разглеждане на иска, когато се уврежда интереса на децата /както в случая/. В този смисъл, независимо че е узнал за раждането на двете деца, в периода на връзката му с ответницата, твърденията на ищеца, че е възприел биологичната си връзка с децата в по-късен момент, според решаващия съдебен състав, обосновава извод искът да бъде разгледан по същество. От констатациите в заключението на изслушаната в производството ДНК експертиза и липсата на оспорване от майката, според съда, доказват по несъмнен начин, че ищецът А. С. С. е биологичния баща на децата Л. и Д., поради което исковете са основателни. Изложените съображения за критериите при преценката за допустимост на производството по установяване и оспорване на произход от бащата, са изцяло в съответствие с цитираното решение № 11/28.07.2022 г. по конст.дело № 3/2022 г. на Конституционния съд на Република България и формираната съдебна практика на ВКС – напр.определение № 292/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1634/2019 г., ІІІ г.о., определение № 484/17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 1941/2020 г., ІV г.о. и др., в които се посочва, че предпоставките и условията за оспорването на произхода от бащата, е предоставено на всяка от държавите и е предмет на вътрешното й право, но при преценката на конкретните факти по случая следва да се установи дали вътрешното право е в съответствие и не нарушава нормите на ЕКЗПЧОС. При преценката на съда, в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси, следва да се съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл.3 от КПД, в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ, очертавайки приложното поле на чл.8 и чл.6 от ЕКЗПЧОС, при задължението на държавите да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с детето. Според мотивите на въззивния съд, наличието на брачна връзка между родителите не изключва изцяло съдът да преценява всички релевантни обстоятелства, във връзка с които се оспорва бащинството, тъй като следва да изхожда от положението на детето с оглед неговия висш интерес и защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 ЕКЗПЧОС. При наличните доказателства, в случая, въззивният съд приема също, че стриктното прилагане на условията за установяването и оспорването на произход от бащата, ограничава несъразмерно постигането на справедлив баланс между интересите на страните, в нарушение на правото на личен и семеен живот (чл.8, ал.1 ЕКЗПЧОС) и правото на достъп до съд по чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС, поради което най-добрия интерес на децата налага разрешаване на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение