Определение № 220 от 14.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по подадена от Д. А. Р. молба, с която е поискано допълване на постановеното на 10.03.2017г. решение №217 с произнасяне и по предявените от молителя срещу [фирма] искове. С последното,след частична отмяна на решение №18/09.02.2015г. по в.т.д.№178/14г. на ОС Добрич, е признат за нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл.38 ал.1 пр.1 ЗЗД, сключеният между [фирма],чрез управителя му Т. Д. К. от една страна и Т. Д. К. от друга, обективиран в нотариален акт №137, том V,рег.№3020,дело №593/2008г.,съставен на 29.05.2008г. от нотариус О. О. с рег.№109 и с район на действие РС Балчик, договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ поземлен имот с площ от 1000 кв.м.,находяща се в местността „Таушан тепе“, представляващ имот с идентификатор 53120.16.41 по кадастралната карта на [населено място],общ.Балчик; въззивното решение и потвърдените с него две решения /второто – за допълване в частите им,с които са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. А. Р. срещу [фирма], Т. Д. К. и К. Ж. К. с правно основание чл.40 ЗЗД и чл.34 ЗЗД/ са обезсилени и производството по тях е прекратено. Ответникът по молбата [фирма] не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Ответникът [фирма] е възразил срещу уважаването на молбата по съображения за неоснователност на искането. Ответниците Т. Д. К. и К. Ж. К. не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение, като констатира, че молбата е подадена в законоустановения срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Балчишки районен съд е сезиран със субективно и обективно евентуално съединени искове от Д. А. Р. – гражданин на Германия,предявени срещу [фирма], Т. Д. К., К. Ж. К. и [фирма] за признаване за установено,че продажбата на описан в исковата молба недвижим имот,извършена с нотариален акт №137/08г. между [фирма],представляван от Т. Д. К., от една страна и Т. Д. К.,от друга, е нищожна на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД вр. чл.137 ал.1 т.7 ТЗ,евентуално – чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД,евентуално – чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, евентуално чл.40 ЗЗД,както и иск по чл.34 ЗЗД. Обосноваващите исковете твърдения са за сключване на посочената сделка при липса на решение на ОСС на дружеството- първи ответник,в нарушение на забраната за договаряне сам със себе си, при противоречие с добрите нрави и във вреда на представлявания. Изложени са твърдения,че впоследствие част от така прехвърления недвижим имот е бил продаден от двамата ответници-физически лица,които към момента на сделката са се намирали в брак, на последния ответник [фирма] с нотариален акт №120/10г. С постановеното решение №99/12.06.14г. РС Балчик е разгледал по същество и последователно отхвърлил всички обективно евентуално съединени искове /без да посочи в диспозитива срещу кого се постановява решението/,като по отношение на ответника [фирма] е прекратил като недопустимо производството по иск за прогласяване нищожност на сделката,обективирана в нотариален акт №120/10г. По молба на ищеца,депозирана по реда на чл.250 ГПК, РС Балчик се е произнесъл с решение за допълване №141/02.09.14г., с което е конкретизирал ответниците,срещу които са отхвърлени предявените искове с решение №99/12.06.14г.,а именно – [фирма], Т. Д. К. и К. Ж. К..По отношение на последния от ответниците [фирма] БРС е намерил,че не е налице основание за допълване,излагайки съображения,че атакуваната сделка по нотариален акт №137/08г. не касае този ответник и производството по отношение на него е прекратено,като решението в тази му част е влязло в сила.В диспозитива на решението си съдът е оставил без уважение молбата в частта й за допълване с произнасяне и по отношение на този ответник. Въз основа на подадени от ищеца въззивни жалби срещу двете решения въззивният Добрички окръжен съд се е произнесъл с решение№18/09.02.15г.,с което е потвърдил същите изцяло. Пред касационната инстанция Д. А. Р. е обосновал основания за допустимост на касационното обжалване с поставени от него материално-правни въпроси само по отношение на разгледаните по същество от двете инстанции искове срещу [фирма], Т. Д. К. и К. Ж. К.. Не е обосновал касационни основания по чл.280 ГПК срещу частта от въззивното решение, потвърждаващо решението на БРС,с което е отказано допълване по отношение на ответника [фирма]. Поради това и с определение №729/03.08.16г. настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение е допуснал до касационен контрол въззивното решение само в частта,с която са потвърдени решенията на БРС, касателно отхвърлените именно срещу тях искове.С определението по чл.288 ГПК са очертани рамките на предмета на спора,по който ВКС е дължал произнасяне по същество,като е продължена висящността му само по отношение на три от обективно съединените искове, предявени срещу посочените трима ответници. В останалата му част въззивното решение е влязло в сила. С произнасянето си с решение №217/10.03.17г. съставът на ВКС е изчерпал напълно този предмет. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.250 ГПК. Посочената разпоредба установява като предпоставка за уважаването на молбата за допълване на решението липса на произнасяне на съда по част от спорния предмет,т.е. по всички допустимо въведени от страната основания,както в мотивите,така и в диспозитива на съдебното решение,което в настоящия случай не се констатира от състава. Молбата на Д. А. Р. по чл.250 ГПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд,ТК състав на Първо отделение