Определение № 2194 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 36/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Т. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. Ел. Ф., против решение № 961 от 05.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2648/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частите му с които: 1. е отменено частично решение № 4369 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 9139/2022 г. по описа на Софийски градски съд и вместо това отхвърлен предявеният от М. Т. Г. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 8000 лв., /разликата над 10 000 лв. /присъдени от САС/ до 18 000 лв. /присъдени от СГС//, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2021 г. до окончателното й изплащане и 2. е потвърдено решение № 4369 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 9139/2022 г. по описа на Софийски градски съд в останалата част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно, че към датата на образуване на наказателното производство и привличането му като обвиняем ищецът М. Т. Г. е бил избран за депутат в 44-то Народно събрание на проведените предсрочни избори на 26.03.2017 г. Установено е, че с постановление от 07.07.2017 г. М. Т. Г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 01.03.2017 г. - 30.03.2017 г. при условията на продължавано престъпление с 5 деяния, в съучастие като съизвършител с Н. В. Х. е организирал чрез 5 различни лица, предлагането и даването на имотна облага - парична сума от 25 лв. на глас на живущи в [населено място] физически лица, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат - М. Т. Г. и Политическа партия „БСП Лява България“ на избори за народни представители, провели се на 26.03.2017 г. Определена му е мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление за привличане на обвиняем от 26.09.2017 г. обвинението е изменено – по отношение на периода /от неустановена дата в средата на м. 03.2017 г. до 26.03.2017 г. в [населено място]/, при условията на продължавано престъпление с 2 деяния, в съучастие като съизвършител с Н. В. Х., организирал чрез 5 различни лица, предлагането и даването на другиго - свидетел с тайна самоличност, на имотна облага - пари в размер на 100 лв., които да му бъдат предадени от Н. В. Х. с цел да го склони да упражни избирателните си права в полза на определен кандидат – в негова полза като кандидат за народен представител за избирателен район Пловдив - област, издигнат от коалиция „БСП за България“ и в полза на Политическа партия „БСП за България“, регистрирана с № 10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г. С постановление от 04.12.2017 г. обвинението отново е изменено, като е добавено още едно лице, чрез което е предадена сумата. Обвинителният акт е внесен на 29.12.2017 г. и е образувано НОХД № 6089/2017 г. по описа на СГС, НК, 33 състав. От протокол от разпоредително заседание по делото е видно, че М. Т. Г. е упълномощил устно адв. Д. да го представлява заедно с адв. Л.. Производството пред СГС е протекло в 9 съдебни заседания, като М. Т. Г. е взел лично участие във всяко от тях. С присъда № 131 от 17.05.2019 г. по н.о.х.д. № 6089/2017 г. по описа на СГС, НК, 33 състав М. Т. Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. От страна на СГП не е подаден протест срещу присъдата в тази й част, поради което същата е влязла в сила 15 дни след постановяването й. Присъдата е била обжалвана от другия подсъдим по делото Н. В. Х., поради което въззивното и касационното производство не касае настоящия ищец. В обжалваното решение Софийският апелативен съд приел, че в случая сумата от 10 000 лв. е справедливото обезщетение за търпените от ищеца болки и страдания. Съобразил е възрастта на ищеца – 57 г. към момента на започване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление, тъй като се предвижда „лишаване от свобода от 1 до 7 години“ и „глоба в размер от 10 000 лв. до 25 000 лв.“; неголямата продължителност на производството /2 години/; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“, установеното психо-емоционално състояние на ищеца след образуваното срещу него наказателно производство, широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че оправдателната присъда не е била протестирана и производството е преминало само през една съдебна инстанция, чистото съдебно минало на ищеца, създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната към релевантния момент /2019 г./. За да намали размера на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение, въззивният съд се с аргументирал с разумния срок, в който се е развило производството, липсата на протест против оправдателната присъда, взетата най-лека мярка за неотклонение по отношение на ищеца, липсата на други административни мерки, ограничаващи свободата му на придвижване. Посочил е, че по делото липсват доказателства – медицински документи, установяващи, че в периода на обвинението здравословното състояние физическо и/или психическо на ищеца е било засегнато. Действително св. Т. твърди, че ищецът е вземал успокоителни, но по делото не са налице данни приемът им да е бил по лекарско предписание и да е бил продължителен. По делото не са налице установени трайни негативни последици в здравословното и психо-емоционалното състояние на ищеца, които да са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Неотносима към обсъжданото здравословно състояние е представената към исковата молба епикриза от началото на 2022 г. /относно остър инфаркт на миокарда/, тъй като касае период извън обвинението. В потвърждение на липсата на пряка причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и претърпения инфаркт на миокарда е и заключението на вещото лице – прието и неоспорено пред първата инстанция. По делото не са доказани по категоричен начин твърденията в исковата молба за „влошен имидж пред обществото“, както и да е било накърнено доброто име на ищеца по причина на процесното обвинение. Обстоятелството, че ищецът в периода на обвинението се е явявал като кандидат за народен представител и е бил избиран за такъв, само по себе си категорично опровергава твърденията на ищеца за „влошаване на имиджа му пред обществото“. Наказателното производство категорично не се е отразило в негативен аспект на ищеца и в частност на доброто му име и професионалния му авторитет, имайки предвид, че ищецът впоследствие е бил избран за народен представител и в последващите Народни събрания, а именно: 45-тото, 46-тото, 47-то и 48-то Народно събрание. Следователно нито вътре в партията, нито сред електората е бил влошен имиджа му. Показанията на св. Т., че „хората, които били около него в БСП използвали това нещо, за да клеветят името му“ са твърде общи и не установяват цялостна негативна нагласа в БСП, респективно снемане на доверие. В случая, образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията „дела с висок обществен интерес“, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение /чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС/. Действително наказателното производство, водено срещу ищеца, е добило широко медийно разгласяване, но същото като източник на неимуществени вреди, не може да бъде едностранчиво разглеждано и оценявано. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Какви са критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, след извършване на преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи обстоятелства?“; 2. „Какво е значението на критериите за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?“; 3. „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?“ и 4. „ Следва ли въззивният съд да съобрази всички факти и обстоятелства по спора, включително и заключението на съдебно-медицинската и съдебно- психологическата експертиза, за преценка на прекарания от ищеца инфаркт? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и обстоятелства по спора и да ги съобрази в мотивите си, съобразно тяхното съдържание с оглед достигането до резултат, съответстващ на тях?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в практиката – първите три с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по сходни случаи – решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о. и решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение № 267/21.04.2020 г. по гр. д. № 4587/2018 г. на IV г. о. и решение № 50154/13.12.2022 г. по гр. д. № 4756/2021 г. на III г. о., а четвъртият с решения на ВКС – решение № 389/04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о. и решение № 127/21.05.2019 г. по гр. д. № 1881/2018 г., III г. о. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението към касационната жалба въпроси. Същите са решени в съответствие с трайната практика на ВКС, включително с приложените от касатора актове. По първите три въпроси е установена практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се постига чрез преценка на конкретни факти, включително и в тяхната взаимовръзка. Отделните обстоятелства при присъждане на обезщетение във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, имащи значение за размера на обезщетението са: характера на неправомерната дейност, ограничаването на правата на лицето, последиците за психическото и физическото му здраве, отражението им в личния и професионалния му живот, както и върху взаимоотношенията му с останалите хора, продължителността на вредоносното действие, обществения отзвук и др. В случая въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти, посочено е какво е тяхното конкретно значение при определяне на размера на обезщетението. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Четвъртият въпрос касаторът привързва с оплаквания, че въззивният съд не е съобразил заключението на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертиза относно констатациите за прекарания от ищеца инфаркт. Въззивният съд е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и установената по прилагането им задължителна практика. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивните жалби и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. Съдът е приел, че представената към исковата молба епикриза от началото на 2022 г. /относно остър инфаркт на миокарда/ е неотносима, тъй като касае период извън обвинението. Обсъдил е в решението си двете експертизи. Според заключението по съдебно-медицинската експертиза преживеният от М. Т. Г. миокарден инфаркт не може категорично да се свърже само с причинения му с незаконното обвинение стрес, тъй като е прекаран около 10 месеца след постановяване на оправдателната присъда. Инфарктът на миокарда се намира в причинно-следствена връзка с атеросклеротична коронарна болест, от която е страдал ищецът с давност от преди наказателното преследване. Касаторът е посочил специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК бланкетно, като не го е обосновал. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение