Определение № 3465 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С определение № 3513 от 12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1022/2024 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на И. Д. И. срещу определение № 37453 от 22.10.2023 г. по гр. д. № 34293/2023 г. на Софийски районен съд, с което производството по предявения от И. Д. И. срещу А. Н. А. и К. К. С. иск по чл.45 ЗЗД е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Шуменския районен съд. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че направеният от ответниците отвод за местна подсъдност е основателен и делото следва да бъде разгледано от Шуменския районен съд като първа инстанция. Прието е, че при искове за непозволено увреждане законът предвижда изборна местна подсъдност, която е в полза на ищеца. Той може да избере или съда по адреса на някой от ответниците /чл.105 вр. чл.116 ГПК/, или съда по местоизвършване на увреждането – чл.115, ал.1 ГПК. В конкретния случай увреждането е извършено в [населено място], където е взето решението на ОС на съдружниците на „Пентабул“ ООД, от което произтичат вредите. Освен това адресът на единия от ответниците също е в [населено място], а на другия ответник – в [населено място]. Ищецът е имал възможност да предяви иска си или пред РС Шумен /компетентен съд по местоизвършване на деянието, както и по постоянния адрес на единия ответник/, или пред РС Берковица – компетентен съд по постоянния адрес на другия ответник. В исковата молба не се съдържат твърдения местоизвършване на деянието да е в [населено място]. Обстоятелствата по делото сочат, че местнокомпетентен е РС Шумен. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата И. Д. И.. Жалбоподателката поддържа, че от значение в случая е не мястото, където е взето увреждащото решение на ОС на съдружниците на „Пентабул“ ООД и е съставен съответният протокол, а мястото, където протоколът от това събрание е ползван. В случая ползването е настъпило в [населено място], при представянето му в Агенцията по вписванията-Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел като доказателство, че заявени за вписване обстоятелства са се осъществили. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: В хипотеза на ползване на протокол от общо събрание пред Агенцията по вписванията-Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел като доказателство, че заявени за вписване обстоятелства са се осъществили, кое е мястото, където е извършено деянието. Ответниците А. Н. А. и К. К. С. не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно т.9в на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост / чл. 15, ал. 2 ГПК / или неподсъдност / чл. 121 ГПК / подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Същевременно чл.274, ал.4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цената на предявения иск по чл.45 ЗЗД е 2920 лв., а съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела за парични претенции с цена на иска до 5000 лв. Следователно атакуваното определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като и въззивно решение по това дело, ако бъде постановено, не би подлежало на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 14 от 11.01.2017 г. по ч. т. д. № 2508/2016 г. на ВКС, I-во т. о.,определение № 394 от 03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2907/2017 г. на ВКС, IV-то г. о.; определение № 334/27.05.2019 г. по ч. т. д. № 1026/2019 г. на ВКС, II-ро т. о. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение