Определение № 2751 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1981/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Д.-ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1551/13.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 1254/2026 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на определение № 6296/18.03.2026 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав, е допуснато обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, които ще бъдат предявени от “БМТ-КОНСУЛТ” ООД, ЕИК[ЕИК], срещу настоящия частен касатор, за обезвреда на причинени имуществени вреди в размер на 25 435,20 евро - заплатена от него неустойка за забава при завършване на СМР по договор за строителство от 21.02.2022 г., ведно със законната лихва в размер на 630,61 евро за периода 15.12.2025 г. - 18.03.2026 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в изброените в молбата банки до общия размер от 26 696,42 евро, след внасянето на парична гаранция 2 669 евро. С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна с доводи за липса на обезпечителна нужда предвид наличието на сключена от “Д.-ИНЖЕНЕРИНГ” ООД валидна задължителна застраховка “Професионална отговорност” по чл. 171 ЗУТ, както и за недостатъчност на определената парична гаранция предвид вредите, които ответникът по бъдещия иск ще претърпи при неоснователност на обезпечението. По тези аргументи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на директен касационен контрол поради очевидна неправилност на обжалваното определение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съответно на т. 3 от същата разпоредба - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, се иска осъществяването на факултативна касационна проверка по следния въпрос: “Длъжен ли е съдът в обезпечителното производство да извърши конкретна преценка на обезпечителната нужда при парични вземания, включително да обсъди наличието на застраховка съгласно нормативно уредено изискване за поддържане на застраховка (застраховка по чл. 171 ЗУТ), която гарантира и обезпечава събиране на вземането?”. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна “БМТ-КОНСУЛТ” ООД възразява по искането за достъп до касация и оспорва основателността на подадената частна касационна жалба. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. В случая апелативният съд, за да отмени обжалваното първоинстанционно определение и да допусне поисканото обезпечение на осъдителния иск, който ще бъде предявен от дружеството молител, е приел, че същият е допустим. Въз основа на писмените доказателства, ангажирани в подкрепа на твърденията на молителя, е преценил наличие на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за извършване на груб строеж на обект “Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж” от 21.02.2022 г. Счел е, че представените протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа от 31.08.2022 г., както и протоколи за установяване и заплащане на видове СМР №№ 2/31.10.2023 г., 9/15.02.2024 г., 13/ 22.02.2024 г., 14/25.03.2024 г., 15/28.03.2024 г., 16/15.07.2024 г., 17/15.07.2024 г., 19/18.11.2024 г. и 20/14.07.2025 г., сочат на значително закъснение от страна на ответника при изпълнението на строителните работи съгласно чл. 11 от договора. С приложеното към молбата споразумение от 18.09.2025 г., сключено между учредителите на правото на строеж, възложителя “БМТ-КОНСУЛТ” ООД и изпълнителя по договора за строителство “Д.-ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, страните са приели за установено помежду си, че от датата, на която е започнал да тече срокът за изграждане на обектите - 22.07.2022 г., до датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата - 22.08.2025 г., са изминали 37 месеца. При договорен срок за изпълнение от 24 месеца и три месеца несанкционна забава, за периода от 23.10.2024 г. до 22.08.2025 г. се дължи неустойка за 304 дни от по 100 евро дневно на основание чл.12, б. “e” от нотариалния акт, или 30 400 евро, която сума строителите са се задължили да заплатят на учредителите /т. 1 от споразумението/. По делото са представени платежни нареждания, от които е видно, че възложителят “БМТ-КОНСУЛТ” ООД е изплатил на учредителите сума в общ размер на 25 435,20 евро, съставляваща според ищеца по бъдещия иск причинените му вреди от забавеното изпълнение на ответника по договора за строителство от 21.02.2022 г. Въз основа на така ангажираните доказателства апелативният съд е намерил за вероятно основателен бъдещия иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки неговия характер е счел, че е налице обезпечителна нужда и е допуснал поисканото обезпечение след внасяне на парична гаранция от 2 669 евро - 10 % от общия размер на исковите претенции. Не е споделил извода на първата инстанция за недействителност на сделката, с аргумента, че този въпрос касае съществото на правния спор и следва да бъде решен при пълно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, както и при осигурена възможност за защита на двете страни по делото. Настоящият състав намира, че не се обосновава наличие на основание за допускане на касационна проверка. Поставеният от частния касатор въпрос не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд, който не е разглеждал въпроса за обезпечителната нужда през призмата на наличието или липсата на застраховка “Професионална отговорност” по чл. 171 ЗУТ, която “гарантира и обезпечава събиране на вземането”. Евентуалното сключване на такава за съответен застрахователен период не ограничава правото на ищеца да заведе иск срещу строител, за който се твърди, че му е причинил имуществени вреди от забавеното изпълнение на възложените работи. Поради това така формулираното питане се явява лишено от правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не покрива общата селективна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Липсата й прави безпредметно обследването на поддържаните от страната допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК. Въведеното от частния касатор директно касационно основание - “очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, се обосновава с доводи за липса на обсъждане на предвидената в чл. 171 ЗУТ застраховка “Професионална отговорност”. Такива съображения не са изложени от апелативния съд, което е достатъчно да се изключи преценка за наличие на очевидна неправилност, която според формираната казуална практика на касацията следва да явства от мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт, без необходимост касационната инстанция да извършва характерната за инстанционния контрол дейност по проверка относно правилно приложение на материалния или процесуалния закон, обсъждане на приобщените към делото доказателства. От частния касатор не се поставя релевантен правен въпрос относно заявеното оплакване за занижаване размера на паричната гаранция, при условията на която е допуснато поисканото обезпечение, а такъв не може да бъде изведен служебно от касационния състав с оглед зачитане принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 ГПК. Ето защо следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на обжалваното определение на Апелативен съд – София. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,