Определение № 902 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1592/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите против определение № 1290/15.05.2021 г.по ч.гр.д.№ 737/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 46/07.03.2023 г. по гр.д.№ 195/2022г. на Районен съд – Царево. С потвърденото определение е постановено спиране на производството, по предявен от НАП против „Бреа„ ЕООД и „Сварог Балкан Инвестмънт Проджект 1„ЕООД иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до постановяване на влязло в сила решение по т.д.№ 107/2023 г. на Софийски градски съд, предмет на което е предявен от Прокуратурата на Република България иск по чл. 155 т. 3 вр. с чл. 154 ал.1 т.5 ТЗ, за прекратяване на „Бреа„ЕООД, поради смъртта на едноличния собственик и управител на същото дружество – Б. Г.. Жалбоподателят оспорва правилността на решаващия извод на въззивния съд, за преюдициалното значение на спора по т.д. № 107/2023 г. на СГС – прекратяване на „Бреа„ЕООД - за произнасянето по настоящия спор. Счита, че с постановеното спиране съдът неоснователно лишава ищеца от право на защита и няма пречка производството по делото да продължи, като ответникът „ Бреа „ЕООД се представлява от назначен от съда особен представител. Ответната страна - „ Сварог Балкан Инвестмънт Проджект 1 „ЕООД - оспорва частната жалба, като процесуално недопустима, поради липса на изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, съдържащо надлежно формулиран правен въпрос, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа правилност на атакуваното въззивно определение, акцентирайки на обстоятелството, че конституираните съответници са задължителни необходими другари в производството. Намира несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че се прегражда правото му на защита, тъй като не се прекратява ,а единствено спира разглеждането на спора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ал. 3 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът НАП е предявил срещу „Бреа„ЕООД и „Сварог Балкан Инвестмънт Проджект 1„ЕООД иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, за прогласяване недействителна по отношение на Държавата сключена между ответниците сделка. Предвид служебно известно му висящо търговско дело, предмет на което е предявен от Прокуратурата на Република България против „Бреа „ЕООД иск, с правно основание чл. 155 т.3 вр. с чл. 154 ал.1 т.5 ТЗ, за прекратяване на дружеството, предвид смъртта на едноличния му собственик и управител – Б. Г., както и предвид качеството задължителни другари на ответниците, като страни по атакуваната сделка, първоинстанционният съд е счел, че производството по иска по чл. 155 т. 3 ТЗ е преюдициално по отношение настоящия спор по чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК. Видно от мотивите на първоинстанционното определение, инкорпорирано в протокол от с.з. на 07.03.2023 г. по гр.д.№ 195/2022 г. на Районен съд – Царево, съдът счита, че с влизане в сила на евентуално позитивно за ищеца решение по счетения за преюдициален спор ще се прекрати правосубектността на „ Бреа“ЕООД, с което отпада правоспособността й като страна в спора, а предвид задължителното й другарство с другия ответник, отпадането на тази положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството би обусловило прекратяването му в цялост. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, вкл. споделените от първоинстанционния съд съображения относно наличието на преюдициалност. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът се позовава на допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но без формулирането на съответен правен въпрос, както и на „очевидна неправилност„ на въззивното определение, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Акцентира на лишаването си от право на защита, при така приетото от съда основание за спиране на производството, споделяйки и възприетата от съда последица на уважен иск по чл. 155 т. 3 ТЗ - прекратяване правосубектността на ответното дружество „Бреа“ ЕООД. Позовава се и на приложението на абсолютната давност по отношение публичните задължения, която е възможно междувременно да изтече. Макар и не по наведените от жалбоподателя съображения, атакуваното въззивно определение се явява очевидно неправилно и като такова следва да се допусне до касационно обжалване и отмени, предвид следното: Правният резултат от евентуално позитивно за ищеца решение в производството по предявения по чл. 155 т. 3 вр. с чл. 154 ал. 1 т. 5 ТЗ иск, е единствено прекратяване на търговското дружество по съдебен ред, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/ 31.05.2023 г. по тълк.дело № 1/2020г. г. на ОСТК на ВКС. С прекратяването му не се преустановява неговата правосубектност, поддържана от последващото производство по ликвидация / чл. 266 ал. 1 ТЗ /, едва след приключване на което следва заличаване на дружеството в Търговския регистър. В производството по ликвидация подлежат на уреждане всички спорове с кредитори, вкл. вече висящи към момента на предявяване иска по чл. 155 т. 3 вр. с чл.154 ал. 1 т. 5 ТЗ, какъвто е и процесният спор, по предявения от НАП иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК. Правният резултат от иска по чл. 155 т. 3 ТЗ, независимо дали същият би бил уважен или отхвърлен, е напълно неотносим към елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, поради което липсва каквато и да била връзка на преюдициалност. Впрочем такава липсва и по отношение представителството на „Бреа“ ЕООД в процеса, макар последното да не е обстоятелство, относимо към основанието по чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК - хипотезата касае формиране на сила на пресъдено нещо по обуславящото дело относно значими материалноправни предпоставки по обусловеното, а не и досежно процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по същото. Тяхното наличие или последващо отпадане в хода на производството по правило се съобразява съобразно обстоятелствата и доказателствата към всеки отделен момент от развитието му. С отхвърлянето или уважаването на иска по чл. 155 т. 3 вр. с чл. 154 ал. 1 т. 5 ТЗ „Бреа„ЕООД нито ще се сдобие с правоприемник, нито със законен представител, освен ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците на починалия едноличен собственик и управител конституират органи на дружеството и впишат нов управител / мотиви към т.1 на ТР № 1/2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС /. В хода на производството по чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК дружеството следва да бъде представлявано от назначен от съда особен представител, на разноски на ищеца, с прилагане по аналогия процесуалната норма на чл. 29 ал. 2 ГПК, до назначаването на ликвидатор, предвид законово уредените правомощия на последния в чл. 269 ал.1 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение